Излезе от колата и започна да наблюдава пътя. След около пет минути видя да наближават фарове
откъм фермата. Движеха се с висока скорост. Коленичи зад някакви храсти и зачака.
Колата се стрелна покрай него и той ус пя да различи в мрака очертанията на светъл линкълн.
Изчака още десетина минути, после се качи в колата и подкара обратно към къщи.
Не можеше да е сигурен, че тя е в безопасност, но ако Бакстър започнеше да я разпитва и тя се
придържаше към историята си, всичко щеше да е наред.
Изпитваше тревожното чувство, че се наслаждава на това, което става, на рукналия по вените му
адреналин. Но какво от това? Нали забавлението е тогава, когато вършиш онова, което ти се удава
най-добре.
А и не изпитваше и най-малкото съмнение, че Ани също до известна степен се наслаждава на
интригата. Винаги беше такава, когато търсеха удобно място и вре ме да се любят. Извличаше наслада
от опасността, романтиката, откраднатия плод, който винаги беше по-вкусен от разрешения.
И въпреки това тази нощ той бе видял в очите и истински ужас. Тя беше смела, бойка и винаги
готова да поеме риск. Но когато рискът да те хванат, че лъжеш, надвишава простото изгонване от
училище или лишаване от работа и вместо това се залага живот, или най-малкото опасността да те
пребият до смърт, тогава забавата изчезва в небитието. Той разбра, че този проблем трябва да се
разреши по най-бързия възможен начин.
Замисли се за нея, за това, как се бяха любили и как бяха разговаряли. Знаеше, че пак ще се
съберат. Бяха пътешествали мили и години и въпреки че всичко беше против тях, пак се бяха събрали
в старата му спалня, голи и в прегръдките си. Телата и душите бяха задово лени, плътта трепереше,
духът кипеше, а сърцето пее ше. За пръв път от години Кийт Ландри изпитваше щастие и се
усмихваше.
18.
Клиф Бакстър пристигна рано на работното си място и веднага повика в кабинета си Кевин Уорд.
- И какво стана снощи в „Сейнт Джеймс―?
Уорд се прокашля.
- Ами... бяха се събрали пълна църква народ.
- Да? Взе ли номерата на колите?
- Ами... на някои.
- На някои ли? Какво искаш да кажеш с това „на някои―, по дяволите?
- Шефе... онзи Ланд ри...
- Какво?
- Ами... и той беше там.
- Така ли? Не съм изненадан.
- Да... Той, такова, ни се опъна.
- Сега пък какво означава това?
Уорд отново се изкашля и разказа какво се бе случило, като се опитваше да го предаде във
възможно най-благоприятна за себе си светлина.
Бакстър го слушаше, без да го прекъсва. Накрая, когато Уорд приключи, Бакстър каза:
- Значи искаш да ми кажеш, че онзи скапаняк Ландри и дърт ият свещеник са ви прогонили оттам?
- Ами... те... искам да кажа, че се намирахме на частната собственост на свещеника и че ако беше
само онзи Ландри, по дяволите, щяхме да му пръснем задника и...
- Затваряй си тъпата зурла. Добре, дай м и списъка на номерата, които сте успели да запишете,
преди да съм те изритал от работа.
- Веднага, шефе.
- И внимавай в картинката. Днес следобед отиваме малко на гост и на снощния ви приятел.
- Да, сър. - Уорд се изправи и от иде до вратата.
- Следващия път, когато ти поръчам да свършиш ня каква работа и не се справиш, няма да е зле да
се позамислиш малко за торовата фабрика, откъдето те измъкнах от хватката на татенцето ти.
Уорд се поколеба и запристъпва от крак на крак.
- Шефе, може би щеше да е от полза, ако и т и беше дошъл с нас снощи. Искам да кажа, че онова,
което правехме снощи, не беше законно...
- Веднага изчезвай оттук.
Уорд излезе.
Бакстър седна на бюрото си се загледа безцелно в стената. Вече ставаше повече от ясно, че всичко
рухва. Погледна портрета на Ани върху бюрото си.
Кучка.
Припомни си предната нощ, без да отделя поглед от снимката и. Беше се прибрала след него и той
я бе изчакал в кухнята. Бяха си разменили само няколко думи и тя веднага си легна, като каза, че я
боли много главата. Той бе излязъл на двора да пробва телефона в колата и. Тя не му се бе обадила
при нито едно от позвъняванията му, но телефонът си беше наред. И въпреки всичко чо век никога не
можеше да бъде сигурен с тия телефони. От друга страна обаче, предната нощ видът и беше ужасен и
той с удоволствие щеше да я притисне, но първо трябваше да направи някоя и друга проверка, а
нямаше навика да задава въпроси, на които не знае предварително отговорите.
Някъде в дъното на съзнанието му се мъдреше важният факт, че жена му е по-умна от него. Но