умните хора, както беше установил, понякога биваха прекалено умни и мислеха останалите за
глупави. Да, ама хитрата сврака...
- Леля Луиз значи. Добре, ще я видим ние тази леля Луиз.
Клиф Бакстър погледна часовника си и видя, че вече е седем часът. Вдигна телефона и набра един
номер.
- Ало... - отвърна сънливо Тим Ход ж, шефът на пощата в Спенсървил.
- Хей, Тим , да не те събудих?
- Да... кой се обажда?
- Стига си си стискал хуя, че ще му направиш синини, ам и грабвай чорапите, че ще изтървеш
пощата.
- О... шефе! Как я караш?
- Ти м и кажи.
- Ами... снощи от идох в „Сейнт Джеймс―...
- Добре си направил. И какво стана?
- Ами... чакай да си спом ня.... те... такова... бяха се събрали бая хора...
- Знам това. Моето име стана ли на въпрос?
- Да... да, стана. Всъщност доста път и стана на въпрос.
Бакстър кимна.
- Хайде, Тим , аз съм зает човек, давай по-бързо. Кажи м и кой, кога, къде, как и какво.
- Да, добре. Ами, съветнич ката от градския съвет, онази Гейл Портър, беше нещо като говорител на
събранието. Съпругът и и той беше там и те, такова... имаха много свидетели.
- Свидетели ли? Това събрание ли беше, или някакъв шибан процес?
Тим Ходж не отговори веднага.
- Ами... там имаше няколко души.... коит о... пов дигнаха обвинения срещу теб.
- Кой?
- Ами жената на Боб Арлс, Мери, и някаква си Шери... Шери....
- Коларик?
- Да.
Проклятие!
- Какво каза тя?
- Коя?
- И двете. Какви лайна изядоха двете лъжливи кучки?
- Ами... Мери ги подкара едни, че си бил вземал неща от магазина им, нали знаеш, и с и изписвал
повече бензин, отколкото си слагал в колата...
- Зарежи я. Какво каза другата кучка?
- Ами... нещо като... нещо, че ти уж... че уж си я харесвал.... и си имал нещо с нея..
Господи Боже!
- Искаш да кажеш, че тази кучка се е изтъпанч ила пред всич ки в църквата... и е дрънкала за... какво
точно каза?
- Каза, че си я ч укал. И че я чукаш от доста време. Че си и платил глобите за неправилно паркиране
или нещо такова, и че за да си плати парите, трябвало да се чука с теб. Беше доста подробна в
описанията - добави Ходж.
- Мръсна лъжлива кучка.
- Да.
- И хората и хванаха вяра?
- Ами... не знам.
- Виж, защо не отскоч иш д нес следобед да пийнем по едно кафе и да ми кажеш какво точ но си
видял и чул снощи. Някъде към три. А междувременно недей разпространява какво си чул и си дръж
очите отворени.
- Слушам, шефе.
Бакстър затвори и се втренчи през прозореца към главната улица.
- Проклят ие! - Той стовари юмрук върху бюрото си. - Проклети кучки, ч овек не може да се довери
на никоя да си държи шибаната уста затворена.
Замисли се как този развой на нещата ще се отрази върху него и реши, че все още може да държи
ситуацията под контрол. Шери Коларик си беше чиста проба курва, от най-лошите. Мери Арлс беше
друг проблем, но той щеше да накара съпруга и да и дръпне ципа на мръсната уста за нула време.
Бакстър се зачуди за какво ли още е ставало въпрос предната вечер. Взе лист чиста хартия и започна
да прави списък: започна с Кийт Ландри, след него Шери Коларик, после Мери Арлс, Гейл Портър,
съпруга и, чието име все не можеше да запом ни, след известно колебание добави отец Уилкс, след
това се замисли за момент и добави Боб Арлс за по-сигурно. Щеше да добави и името на Ани, ако то
не заемаше почетното първо място в седмичния му списък с хората, които направо му ходеха по
здравето.
Наля си кафе от термоса и отпи. Нещата направо се изплъзваха изпод контрола му. Това не беше
просто лоша седмица, това беше началото на един лош живот, освен ако не сриташе здраво няколко
задника и не започнеше да раздава шамари наляво и надясно.
Изправи се и излезе при Уорд, който въвеждаше списъка с номерата на колите в компютъра и
пускаше разпечатка.
- Изключ и тая шибана машинария - изръм жа му Бакстър.
Уорд послушно затвори файла.
- Къде е докладът от снощното проследяване на Ландри?
- Ето го, шефе. - Уорд му връч и напечатан лист хартия и Бакстър го огледа.
- Круг го е засякъл да излиза от дома си в седем и половина вечерта, после ти с Круг и другите
момчета сте го видели на паркинга на църквата в осем и четиридесет и пет.
- Точ но така. Събранието още не беше свършило, но предполагам, че си е тръгнал по-рано.
- И после?
- Ами, после Ландри от иде в дома на енорийския све щеник отец У илкс. Аз подкарах към къщата и
зачаках на шосе 28 на двеста метра от разклона към дома му, но не видях никой да завива натам.