- Вече започвах да си м исля, че няма да дойдеш - каза той.
Устните на Бакстър се раздвижиха, но той не отговори веднага, само продължи да го гледа през
очилата.
- Не те харесвам - заяви накрая той.
- Това м и харесва.
- И никога не съм те харесвал.
- Знам го. - Той хвърли поглед през рамото на Бакс тър към Уорд, койт о бе приседнал захилен върху
предния капак на колата.
- И никога няма да те харесвам - продължи Бакстър.
- Знаеш ли, че е крайно невъзпитано да носиш слън чеви оч ила, когато разговаряш с някого.
- Да ти го нач укам.
- Хей, господин началник на полицията, в момента нарушаваш правот о на частна собственост ,
освен ако нямаш официална причина за присъствието си тук.
Клиф Бакстър хвърли поглед през рамото си към Уорд, после пристъпи още по-близо до Кийт.
- Шибан педал.
- Махай се от частната ми собственост.
- Защо си тук?
- Защото това е моят дом.
- Дрън-дрън. Мястото т и не е тук.
- Господин началник на полицията, шест поколения от рода ми са погребани в тази околия. Не ми
дрънкай, че не ми било мястото тук.
- И ти ще бъдеш погребан в тази околия, и т о доста по-скоро, отколкото си мислиш.
Кийт на свой ред направи крачка напред и лицето му се приближи на няколко сантиметра от това
на Бакстър.
- Заплашваш ли ме?
- Дръпни се назад, инак ще т и пръсна черепа. - Бакстър сложи ръка върху револвера си. Кийт видя,
че и Уорд слиза от капака на колата и посяга към оръжието си.
Кийт си пое дълбоко дъх и се отдръпна.
- Не си толкова тъп, колкот о изглеждаш - захили се гадно Бакстър.
Кийт се овладя.
- Казвай си репликата, Клиф, и се пръждосвай.
На Бакстър очевидно не му се понрави обръщението на малко име, нито тонът. Той смъкна
очилата, втренчи се в Кийт и каза:
- Ти се ебаваш с момчетата ми.
Кийт не отговори.
- И се ебаваш и с мен.
Кийт отново не каза нищо.
- Зад училището. Да се срещнем зад училището. Нали това си казал?
- Да, бях там.
- Извадил си късмет, че аз не бях. Защот о в момента щеше да лежиш в погребалния дом на Гибс,
вдървен като дънер, с пикня във вените ти вместо кръв. И аз щях да се изплюя върху лицето ти, ако
изобщо ти останеше лице след като приключа с теб.
Кийт не отговори.
- Момчетата ми казаха, че си се скрил зад гърба на пастора в „Сейнт Джеймс―.
- Не намесвай отец У илкс в свинщините си.
- Така ли? Че защо? Всеки, койт о се ебава с момчетата ми, автомат ически го загазва, чак до ушите,
и това включва и всемогъщия Бог.
Кийт отново не отговори, само поклати глава.
- Какви си ги вършил в „Бакстър Мотърс―?
- Говорих с брат ти за кола.
- Така ли? И за жена м и. Ако продължаваш да раз питваш за мен и семейството м и, ще ум реш. Ясно
ли е?
Очите на Бакстър бяха разположени близо едно до друго, отличителният белег на хищниците в
животинското царство, а главата му се полюшваше, докато говореше, сякаш търсеше плячка или
опасност.
Кийт се опита да си представи Ани с този изрод в продължение на двадесет години, но знаеше, че
съществува и друг Клиф Бакстър, домашният вариант. Клиф Бакстър по всяка вероятност я обичаше,
макар че тя никога не би го признала пред Кийт, и Клиф Бакстър сигурно смяташе себе си за
грижовен и мил съпруг, макар че пове чето хора биха го определили като себичен и жесток.
- Да не си глът на езика от страх? - попита Бакстър.
- Не.
- Обзалагам се, че страшно т и се пишка в момента.
- Не.
- Не, да, не, да. Нищо друго ли не можеш да кажеш?
- Да, мога. Как успя да се отървеш от повиквателната в армията? Физическа или психическа
негодност?
- Хей, тъпа главо, аз бях полицай. Изпълнявах дълга си тук.
- Точ но така. Също като жените и децата, които изпращаха писма и колети във Виет нам.
- Ти, мръсен и долен педал...
- Господин началник на полицията, не м и дръж такъв език, след като не си подлагал задника си на
вражеските куршуми във Виетнам. Искаш ли да докажеш, че си мъж? Влизам вкъщи да си взема
ютията, или ти сваляш твоята. Ще се бием както кажеш. Пистолети, ножове, брадви, юмруци. Все ми
е едно как ще те убия.
Бакстър си пое дълбоко дъх и лекичко се отдръпна. От друга страна, той имаше оръжие и нямаше
какво да му попречи да го извади и да стреля. Освен вероятността Бакстър да му бе определил друга
съдба, нещо, което шефът на полицията явно бе обмислял през последните няколко седмици. Бакстър
не бе дошъл тук да го убива, така че нямаше смисъл да му дава излишен повод. И въпреки това Кийт