не можеше да потисне подтика си да го ядоса и може би да го принуди към честна борба.
- Е, какво ще кажеш? Ще си изясним ли нещата?
- Да, ще си ги изясним , само че няма да усетиш откъ де ти е дошло.
- Пак си си същият уч илищен груб иян.
- Да, а ти си все същият училищен тъпанар. Не си ли спом няш колко често те блъсках? Иска ти се
да го забравиш, нали? Шибах с очи гаджето ти, а ти не смееше дори да се обадиш. Опипвах я при
всяка удобна възможност и ти ме виждаше, и се правеше на луд. А знаеш ли какво? На нея и
харесваше, правеше и голямо густо да я опипва мъж, а не някаква жалка слива като теб. Тя имаше
нужда от истински мъж. И между другото, ако само още веднъж те зърна да разговаряш с нея, ще т и
отрежа топките, ако изобщо имаш такива, и ще ги хвърля на кучетата си. Хич не се майтапя.
Кийт стоеше абсолютно неподвижен. Нямаше какво да добави след всичк и тия приказки на
нещастника пред себе си - той сам си копаеше гроба.
Бакстър вече се бе развихрил.
- А бе ти с какво се зад оволяваш тук? Ако те пипна да шибаш живот ните, веднага ще те т икна в
ареста. Вие селяндурите винаги си чукате добитъка, затова бедните животинки са толкова
изпосталели. Брат ти чукаше, та се скъсваше, гъските на езерото и малко остана половината да
изпукат. Много си падаше по гъските, хей! А пък сестра ти...
- Спри. Моля те, спри.
- Я повтори?
- Моля те, спри. Виж... заминавам си след седмица. Просто отскоч их да видя фермата. Няма да
остана. След седмица си заминавам.
Бакстър го огледа изпитателно.
- О, така ли? Може пък да нямам нерви да те изт рая още цели седем дни.
- Трябва ми само ед на седмица.
- Ще ти кажа едно - имаш шест дни на разположе ние да си обираш крушите. Ако продължиш да м и
въртиш номера и да ми вдигаш кръвното, ще ти размажа фасона и ще те хвърля в някой камион за
Толедо. Ясен ли съм?
- Да.
- А сега вече можеш да се върнеш в лайняния си хамбар. - Бакстър започ на да се обръща, но след
миг рязко се извъртя и заби юмрук в корема на Кийт.
Кийт се сви на две и падна на колене.
Бакстър пъхна върха на обувката си под брадичката му, обърна лицето му нагоре и изръмжа:
- И се дръж далеч от града.
Той тръгна към колата и двамата с Уорд захилени удариха длани.
После потеглиха. Уорд направи завой и прегази една леха с малинови храсти.
Кийт се изправи и загледа как колата се отдалечава. После се ухили.
- Благодаря т и.
19.
Клиф Бакстър седна на кухненската маса и си отряза парче от бекона.
- Това проклето месо е прегоряло.
- Съжалявам.
- Картофите са студени.
- Съжалявам.
- Да не си забравила да готвиш?
- Не.
- Не е чудно, че не ядеш.
- Нямам апетит.
- Дали имаш или нямаш апет ит е без значение; това дяволско нещо просто не става за яд ене.
- Съжалявам.
- И ти благодаря за предложениет о да ми приготвиш още нещо.
- Какво искаш да ти приготвя?
- Ще изляза и ще си купя нещо.
- Добре.
Той пусна върху масата ножа и вилицата и я загледа.
- Нещо те тревожи ли?
- Не.
- Не говориш м ного.
- Боли ме главата.
- Много лошо. Щот о съм надървен.
Ани се напрегна, но не каза нищо.
- Мензисът т и свърши ли?
- Не... не съвсем.
- Е, венците ти поне не кървят , нали? - Той от пи от бирата си, без да откъсва поглед от нея. После
каза внезапно: - Днес отскочих до леля ти Луиз.
Тя усети как стомахът и се сгърчи на кълбо.
Клиф остави бирата на масата.
- Ето, т ова е жена, която умее да готви. Какво т и приготви снощи за вечеря?
- Аз... аз не вечерях снощи у тях.
- Не си вечеряла ли?
- Не.
- Хм, странно. А леля ти твърд и точно обрат нот о.
Ани вдигна очи и го погледна.
- Леля Луиз в послед но време започва много да забравя. Миналата седмица бях на вечеря при нея.
Вчера просто само се отбих.
- Така ли? Забравянето явно ви върви в рода по нас ледство. Откакто се върна снощи от леля си,
вървиш само с гъза напред.
- Не се чувствам добре.
- И как така?
- Не знам... може да е заради децата. Липсват ми. Мисля да отскоча да ги видя следващата седмица.
- Те вече нямат нужда от майч ини грижи. Ако искат да ни видят, знаят къде живе ем.
- Исках да се уверя, че Уенд и се е настанила. Това и е първот о отделяне от къщи и...
- Да ти кажа правичката, хич не го об ичам онова градче. Повдига ми се от тоя „Боулинг Грийн― и
мисля да я преместя оттам.
- Не!
- Какво каза?! - приведе той се към нея.
- На нея и харесва там.
- О, така ли? Това, което и харесва, е да се чука с някой от колегите в смесеното общежит ие.