Имаше ли такова там, когато беше ти?
- Не.
- Какво се опитват да правят там тия педали? Да на сърчават разврата ли?
- Клиф... светът се променя...
- Не и в м оя град. Това е христ иянска къща и христ иянска общност, и мъж и жена не могат да
живеят под един покрив, освен ако не са женени.
- Аз и имам доверие, че спазва десетте Божи запове ди... и следва нашия пример. - „Господ да и е на
помощ― - помисли Ани.
Клиф я изучава дълго, после каза:
- Да, нам ислила си нещо т и.
- Казах ти вече какво ме тревожи. Тази вечер на ра бота ли си?
- Може би. Хей, като стана дума за колежа, един стар твой приятел е в града.
Тя се изправи, отиде до хладилника, отвори го и си наля леден чай. Ръцете и трепереха.
- Знаеш ли кой?
- Не.
Клиф се изправи и хвана дръжката на вратата преди тя да я хлопне.
- Пие м и се бира. - Той извад и кутия бира и затвори вратата.
Остана до нея няколко секунди, без да отделя поглед от лицето и, после повтори въпроса си:
- Не знаеш кой е?
Тя бързо взе решение.
- О, искаш да кажеш Кийт Ланд ри.
- Дяволски добре знаеш кого имам предвид.
- Чух, че се е върнал.
- Има си хас да не си чула. Какво още си чула?
- Нищо. Искаш ли десерт?
- Още не съм обядвал. Защо ми е десерт?
- Навън ли ще обядваш?
- Не се ебавай с мен, госпожо, на теб говоря.
- Слушам те, Клиф. Кийт Ландри се върнал в града. И какво от това? Трябва ли да има нещо
особено?
- Да, това е въпросът.
- Какво искаш да кажеш?
- Господи, вие шибаните женски наист ина знаете как да влудявате мъжете.
- Какво искаш да чуеш от мен, Клиф? Че се е върнал ли? Чух го, какт о и т и. Защо си м и толкова
ядосан?
Двамата се втренчиха един в друг; разбира се, и два мата знаеха отлично защо е ядосан Клиф
Бакстър.
- Защо не ми каза, че се е върнал? - попита той.
- Защото дори и не м и беше минало през ума, че може да се е върнал.
- Повдига ми се от лайняната ти уста.
- Не ми говори по такъв нач ин! - У нея се над игна неподправен гняв, койт о надви страха и. - Не
можеш да ми говориш така. Излизам. — Тя хвърли чашата си в мивката и тръгна към вратата.
Той я сграбчи за рамото, извъртя я към себе си и я стисна за ръцете.
- Няма да ходиш никъде.
- Стига! Спри! Пусни ме!
Той я пусна и се дръпна от нея.
- Добре... съжалявам. Доб ре, само се успокой. Хайде, седни. Исках само да си поговорим.
Тя изобщо не му хвана вяра, но неохотно се съгласи.
Бакстър седна срещу нея и завъртя кутията бира в ръцете си.
- Добре... - произнесе накрая той. - Знаеш ме какъв съм. Понякога просто ставам ревнив. И
започвам да си мисля за стария ти приятел, който се е върнал в града, и разбирам, че още не се е
оженил, и просто нещо ми притъмнява пред очите. Би трябвало да си щастлива, като виждаш колко
много означаваш за мен. Нали?
Тя се замисли над няколко саркастични отговора, които мигновено биха го изкарали от релсите, но
вместо това каза:
- Разбирам. Но аз наист ина не искам да разговаряме на тази тема. Няма за какво да говорим.
- Добре, но ти виждаш колко м ного ме притеснява тази работа.
- Не би трябвало.
- Защо не би трябвало? Искаш да кажеш, че в отс рещната къща идва един мъж, койт о е чукал жена
ми, и аз трябва да си свиркам ли?
- Клиф... виж, каквото и да ти кажа, все ще се ядосаш. Ако кажа, че не давам пет пари, че живее в
отсрещната къща, ти ще ме разбереш накриво. Ако пък кажа, че се вълнувам, че той живее отсреща...
Бакстър удари с юмрук по масата и Ани подскочи.
- Ти си се чукала с тоя педал цели шест год ини! И всичко, което имаш да кажеш, е, че аз не би
трябвало дори и да се тревожа, че живее отсреща. Какво би стана ло, ако някоя от старите ми
приятелки се настани да живее срещу нас? Как ще ти се хареса, а?
Прииска и се да му напомни, че той има обичай да и сочи старите си приятелки и че единственото
нещо, което тя изпитва в този момент, е съжаление към тях.
- Предполагам, че това наист ина ще ме разтревожи - отвърна вместо това тя.
- Дяволски си права!
- Моля те, не викай. З нам, че си ядосан, но...
- Помниш ли Синд и Норт? Шибах я цяла год ина преди да тръгна с теб. Какво би казала, ако се
преместеше да живее срещу нас, плюс това още не е омъжена? Това нямаше ли да ти вдигне
кръвното?
- Разбира се.
- А аз значи не трябва да съм ядосан, така ли?
- Не съм казала това. Просто те моля да не ми викаш. Не съм направила нищо.
- Но със сигурност не б и имала нищо прот ив да направиш.
- Клиф, не съм казвала такова нещо.
- Спом няш си хубавките дни, прекарани с него, нали?