Выбрать главу

- Не си спом ням нищо. Онова беше пред и цели двадесет години.

Той беше почти изненадан от изминалото време.

- Но когато чу, че се е върнал, вед нага се размечта за ония чуканици на млади години, нали? Къде

се шибаше с него? В хамбара ли? Или му духаше в колата?

Тя се изправи, но той се пресегна през масата, сграбчи я за колана и я накара отново да седне.

Ани беше уплашена, но не за себе си. Тя можеше да се справи с него, но трябваше да предупреди

Кийт, че Клиф започва да губи разума си.

- Клиф, миличък, знам, че си ядосан, но на света за мен няма друг мъж освен теб.

Той видимо се отпусна, макар и все още да беше наст ръхнал.

- И по-добре да няма, защото...

- Няма. Знам, че ме об ичаш, и затова си разгневен. Това ме ласкае. - Съзнаваше, че трябва да спре,

докато има предимство, но не можа да се сдържи да не го подразни. - Не искам да си мислиш за

онова, което двамата с Кийт сме правили преди двадесет години.

Той я изгледа, без да каже нищо.

- Ние бяхме просто гим назист и и колежани и правехме онова, което всич ки правеха тогава. Ти би

трябвало да си щастлив, че съм била само с него, а не...

- Затваряй си устата!

- Съжалявам.

- Затваряй си я!

Тя сведе глава и се втренчи в чинията си, опитвайки се да потисне усмивката си.

- Не искам повече да говориш нито с него, нито за него - каза той след минута.

- Няма.

- Обаждал ли т и се е?

Тя поклати глава.

- Защо да ми се обажда?

- Ти опитвала ли си да му звъниш?

- Никога.

- Така ли? Знач и двамата не сте разговаряли, откакт о се е върнал?

Тя отново взе решение, изправи се и застана зад стола.

- Клиф, не искам да те лъжа... - каза тя. - Преди няколко дни се сблъсках с него на улицата.

Той не каза нищо.

- Бях с Чарлийн Хелмс, старата госпожа У ит ни и же ната на отец Шенк, Мардж. Тъкмо излизах от

пощата и се сблъсках с него. Дори не можах да го позная в първия момент, и когато ме заговори, дори

и не предполагах кой може да е. Нали знаеш, когато хората си м ислят, че ти ги познаваш, веднага

почват да бъбрят. През цялото време ти се случва. И тогава вече го познах, и само казах: „Приятен

ден, господин Ландри―, и настигнах приятелките си.

Тя сложи ръце на раменете му и макар че не можеше да види лицето му, усети как мускулите му се

напрягат.

- Просто м и се беше изплъзнало от ума, Клиф, а ос вен това знаех, че може да се ядосаш, но си

помислих, че все пак трябва да ти го кажа. Разсъдих, че той просто е отскочил за малко на гости и

това беше цялата работа. Съжалявам, че не ти казах. Никога повече няма да разговарям с него. Кълна

ти се.

Той остана неподвижен цяла минута, после каза:

- Няма и да можеш.

Тя застина. Накрая проумя, че е длъжна да каже нещо, каквото и да е, но се боеше да зададе

очевидния въпрос, затова само каза:

- Няма.

- Няма да го направиш, защото няма да можеш. Прогоних от града тоя куч и син.

- О...

Той се изправи и я загледа; усмихна й се.

- Тая сутрин се отбих до къщата му. Това изненадва ли те?

- Не.

- Казах му да си обира крушите от града. Каза, че до седмица щял да се маха.

- До седмица?...

- Да. Той е един шибан педал, ако искаш да знаеш мнението м и.

- Не ме интересува.

- Молеше ми се със сълзи на очи да му позволя да поостане още няколко дни. Дадох м у точ но шест

дни. Също така малко го погалих с юмрук по коремчето и той се сгърчи като червей. Трябваше само

да го зърнеш, ха-ха-ха! Просна се на земята като парцал и остана да се търкаля така, докато се

бъзиках с него. Дори не искаше да се защитава. Предложих му даже да си сваля писто лета и значката,

ако иска да се изясним като мъже, но той така трепереше, че малко остана да се подмокри. Направо

не мога да повярвам че си излизала с този педал.

Ани захапа устна да скрие треперенето си, но по буза та и се плъзна издайническа сълза.

- Защо плачеш?

- Нищо... - Тя изтри лицето си. - Само съм разтревожена... че ти се е наложило да го правиш.

- Разтревожена? Какво означава това „разтревожена―? Да не си ми ядосана?

- Не.

- Господи, изобщо не мога да те разбера! Плачеш, че съм го понатупал ли?

- Не. Жените се тревожат , когато съпрузите им вършат нещо опасно.

- Опасно ли? Та тоя шибан педал изобщо не беше опасен... е, добре, предполагам, че при някои

обстоятелства би могъл да е опасен. Не знаех какво да очаквам, когато отидох там. Знаех само, че

трябва да реша въпроса по мъжки.

- Обещай м и, че повече няма да ход иш там.

- Ще отида, за да се уверя, че наист ина ме е чул.