След малко една кола превали гребена и се заспуска през високата трева към езерото. Обаче не
беше линкълн, а форд, от онези, които спенсървилската полиция използваше за работни автомобили с
и без маркировка, закупувани без съмнение от „Бакстър Мотърс―.
Колата без видими полицейски знаци спря до калната ивица на брега и Кийт вдигна бинокъла.
Вратата се отвори и слезе Ани, облечена в червена пола и бяла блуза. За момент остана до отворената
врата, огледа се, после притвори вратата.
Тръгна покрай водата с комат хляб в ръка. Кийт я наблюдаваше как разсеяно хвърля на птиците.
Цяла дузина патици и гъски заплуваха към люшкащия се по водата хляб. Ани не ги гледаше, а
хвърляше погледи ту през лявото си, ту през дясното си рамо.
Кийт изчака още няколко минути, после излезе от прикритието на дърветата и тръгна към нея.
Тя го зърна, хвърли във водата останалия хляб и за бърза към него.
Беше развълнувана, но не и уплашена. Усмихна се и последните десетина метра затича към него и
буквално се хвърли в обятията му.
- Здравейте, господин Ландри.
Целунаха се, после тя го хвана за ръцете.
- Толкова е хубаво да те видя. - Поглед на стърчащото над рамото му дуло на карабината. - Може би
не ти е нужна.
- Излязох да пострелям малко вреден д ивеч. Ела да влезем сред дърветата.
Тръгнаха ръка за ръка покрай брега. Тя няколко пъти погледна назад.
- Май не ме прослед иха - каза тя. - Тази сут рин закарах линкълна в „Бакстър Мотърс― и казах, че
има нещо на двигателя. Дадоха ми оборотна кола. Дяволският му линкълн стърчи като рог на челото
ми всеки път щом изляза с него. Сигурно точно това беше причината бащата на Бакстър да ми го
подари.
- Струва м и се, че доста си миткала, драга моя - захили се той.
- Не, сър, но сега вече сериозно се замислих как да го правя. А т и, ум нико? „Остави вратата
отворена, ако те следят.―
- Това м и беше занаят. А пък хоб ито м и беше тенис. Леля Луиз ли нещо оплете конците?
- Нещо такова. Но не беше нейна вината. Клиф счел за необходимо да се отбие до нея и да я види, и
кой знае защо, му изтърсила, че съм вечеряла с нея, и той ме попита какво ми била приготвила леля
ми.
- Дяволът е в подроб ност ите.
- Нищо чудно. Просто не ме бива в т ия игри, Кийт. А той и без това си е подозрителен. Винаги е
бил такъв. А този път с пълно право.
Стигнаха дърветата и тръгнаха по брега на потока. Сенките им предлагаха прохлада; есента вече бе
започнала да размахва жълтокафявата си четка. Кийт открай време бе обичал есента в родния си
край, дърветата в крещяща гама, шишарките и кедрите, ловния сезон и жътвата. Никъде по света не
бе успял да зърне подобна гледка и мисълта за дома винаги му навяваше повече спомена за есента,
отколкото за лятото.
Ани го потупа по рамото и му посочи напред.
- Това твоят кон ли е?
- Това е оборотен кон. На Дженкинс от другата страна на пътя.
- Значи така си дошъл дот ук. Още ли те следят?
- Може би. Днес специално не м и се занимава с тях.
- Не можеш ли да извад иш някакво решение на съда или нещо подобно?
- Подобно внимание донякъде ме ласкае.
- А мен - никак. - Ани приближи коб илата и я пот упа по врата. - Хубаво животно. Навремето
яздехме. Помниш ли?
- Спом ням си. А т и още ли язд иш?
- Не. Но би м и се искало. - Тя изу обувките си и смъкна чорапогащника си, после хвана юздите и
поведе кобилата да пие от потока. - Жадна е.
Кийт свали от рамото си карабината и бинокъла и ги подпря на един дънер. Седна на едно повалено
дърво и я загледа.
- Хранена ли е? - попита го Ани.
- Нахраних я някъде към седем. Мен обаче още никой не ме е нахранил.
Тя се изсмя.
- Ергените сте толкова смотани. Само да ви отмести човек чинията на два пръста и ще изпукате
гладни. Кой се грижеше за теб през всички тия години?
- Чичо м и и „Амекс―.
Тя му хвърли поглед, докато връщаше кобилата и я връзваше за дървото.
- Хубав живот ли прекара, Кийт?
- Хубав.
- Аз също, въпреки брака си. Науч их се как да изв личам удоволствие от други неща.
- Винаги си успявала да откриеш нещо добро във вся ка ситуация. А аз винаги виждах само лошот о.
- Не винаги. Ти действаше далеч по-цинич но, отколкото всъщност изглеждаше.
- Добре си ме опознала.
- Достатъчно добре. - Все още боса, тя закрач и към него и легна на т ревата с крака в скута му. -
Измръзнаха.
Той изсуши краката и с носната си кърпичка и ги разтри.
- Мм, хубаво м и е.
- С колко време разполагаме?
- Кой дава пет пари?