седмици наред. После се стегнах и потънах в учене. Не излизах с никакви мъже...
- Не ревнувам. Не се тревожи.
- Остави ме да си кажа. И тогава започ нах да установявам, че... че почвам да ти се гневя... а когато
една жена се разгневи, тя става ужасна...
- Това е нещо ново за мен.
Тя го ощипа по крака.
- Слушай по-нататък. И знач и от ид ох да на преглед при психиатъра в студентскот о градче и т ой
наистина ми помогна. Каза, че съм развивала гняв към теб, защото това било единственият начин, по
който да се справя с мисълта, че те губя, защото отиваш при друга жена или че могат да те убият.
Каза ми, че аз наистина те обичам и трябва ти го кажа.
- Не си спом ням това да се е случило.
- Защот о така и не из прат их писмот о. Скъсах го. После от ново го написах и от ново го скъсах.
Направих го поне десет пъти. После проумях, че все още съм ядосана, че продължавам да се чувствам
наранена и предадена. Спом них си един ред, който бях прочела някъде: щастливите у дома мъже не
ходят на война.
- Но дори и щастливите мъже стават неспокойни.
- Добре, но теб те нямаше там, за да ми го кажеш. А когато м и се обади, вече ми звучеше някак...
чуждо.
- Ти също.
- Знам. Ненавиждам телефоните. Така че се самонавих и реших, че трябва да се пробвам и с други
мъже. Искам да го знаеш, Кийт, никога не съм обичала никого от тях. Не и така, както все още те
обичам. Всъщност изобщо не съм обичала други. - Тя се изсмя. - Всички те ми биха шута. Всичк и
имаха едни и същи оплаква ния. Ани, ти си студена, затворена, егоистка, егоцентрична и така нататък.
Не бях нищо такова. Бях влюбе на в друг мъж.
- Не е необходимо да ми разказваш нищо.
- Разбира се, че трябва. И аз заминах за Европа, за да избягам, и бях зашеметена от красотата, коят о
видях. Защото до този момент къде бях ходила - Спенсървил, „Боулинг Грийн― и Кълъмбъс. И всеки
път, когато виждах нещо, което дълбоко ме трогваше, си казвах: „Кийт, погледни това, Кийт ,
погледни онова, не е ли красиво?― - Тя подпря лакти върху коленете си и захлупи лице в шепите си. –
Съжалявам, не съм плакала от години, а сега от няколко седмици сълзите ми не могат да спрат.
- Няма нищо, успокой се.
Тя извади книжна кърпичка и си издуха носа.
- Добре... и тогава се приб рах у дома, и братовчедка м и се омъжваше точ но в този м омент , а аз и
станах шаферка, и на сватбата се срещнах с Клиф Бакстър.
- Чух го от човек, койт о беше присъствал. Чух го също така и от майка си - че си се сгодила за него
- и че аз съм най-големият глупак на земята.
- Майка т и беше права. Също и моята. Тя м и каза да не се омъжвам за него. Странно, баща м и в
началото го харесваше. Повечето мъже го харесваха, също и доста жени. Жените го харесваха,
защото всяка година сме няше колата си и изглеждаше добре. И все така сменя всяка година колата
си.
- Ани...
- Спокойно. Тогава съвсем не познавах мъжете и не можех да преценя... Мислех си - е, никога няма
да има втори Кийт, но Клиф е съседско момче, има хубава ра бота, няма да го вземат в армията, а
другите момчета са или женени, или в армията, пък и Клиф винаги ме е харесвал. Можеш ли да си
представиш по-тесногръдо и провинциално мислене?
- Разбира се. Такива бяхме тогава, Ани.
- Да, така беше. И така... той ме пом оли да се омъжа за него... паднал на коляно, ако щеш вярвай...
бях поласкана, бях с такова понижено самочувствие... бях ис тинска глупачка!
- Защо се омъжи за него, Ани? Наистина искам да знам. Длъжна си да го знаеш и трябва да ми го
кажеш.
Тя го стрелна с поглед и сетне се изправи.
- За да ти го върна.
Той също се изправи и двамата се загледаха.
- Ти, копеле такова - почт и викна тя. - Знаеш ли какво м и прич ини? З наеш ли? Ненавиждам те.
Ненавиждам те за онова, което ми причини, за състояние то, до което ме доведе, за онова, което
направих заради теб.
- Знам. Сега по-добре ли се чувстваш?
Тя кимна.
Той я хвана за ръката. Седнаха и загледаха течащата вода.
- Благодаря т и. Сега се чувствам по-доб ре - проговори тя.
- Аз също.
- Вече не те ненавиждам.
- Може би само малко.
- Не, не те ненавиждам. Ядосана съм на себе си.
- Аз също. Но м исля, че можем да прост им на себе си, ако т ози път постъпим както трябва.
- Сигурен ли си, че още не си м и ядосан? Искам да кажа за нач ина, по койт о постъпих с теб, когато
замина, и задето се омъжих за Клиф?
- Вярно, бях т и ядосан. З наеш го. Но с течение на времето взех да проумявам някои неща. Искам да
кажа, ние никога не си писахме за това, но самият акт на кореспонденция и поддържането на връзка