- Обърни се. - Тя прокара ръце по гърба му и го стисна за задника. - Целият си само мускули.
- Ти какво, да не си б ила в затвора? Мога ли вече да се облека?
- Казах ти, ръцете ми сам и лепнат по теб... - Тя го обърна и го погледна от пред. - Какво е това на
корема ти?
- Нищо, ударих се.
- О... - Ани си сложи сут иена и об лече блузата си. Кийт също се облече.
Седнаха до потока.
- Какво стана когато т и дойде на гости? - попита тя.
- Ами горе-долу онова, което би очаквала.
- Разкажи м и.
- Ами, беше доста по-луд, отколкото го изискваше сит уацията, така че ми м ина през главата дали
не е разбрал, че си била при мен, и бях... наистина се разтревожих за момент. За теб.
- Благодаря т и.
- Той обаче всъщност бе насочил атаката си само сре щу мен... това също ме разтревожи. После
проумях, че не знае нищо, а просто е превъртял.
- Сам ли беше?
- Не, беше си взел едно приятелче. Уорд.
- Знам, той му е лич ният телохранител. Той м и каза, че е бил дошъл сам.
- Ако беше дошъл сам, вече да е мъртъв — изпусна се Кийт.
- Той е страхливец и лъжец - проговори тя след минута мълчание.
- Но е и опасен, Ани. Трябва да внимаваш.
- Никога досега не ме е удрял. З нам как да му дърпам конците.
- Децата ги няма, работата му е в опасност , аз съм в града - и т ой всеки момент може да изригне.
Повярвай ми.
- Откъде знаеш, че работата му е в опасност?
- Ходих на онова събрание в „Сейнт Джеймс―. Знаеш ли за него?
- Да. Всъщност родителите ми бяха там. Оттогава направо не са на себе си. Предполагам, че Клиф
Бакстър е станал на въпрос, но никой не ми каза нищо. Ти... ще ми кажеш ли?
- Не.
- Не съм чак толкова наивна. З нам, че прави неред ни неща, но не мога да си представя, че това е
станало на въпрос на обществено място...
- Знаеш ли... има запис на събранието. Спом няш ли си Джефри Портър?
- Да. Виждаме се в центъра. И с жена му, Гейл Портър. Нали с нея излизаше в уч илище?
- Да. Видяхме се наскоро. И да ти кажа - имам им вяра, и ако някога ти се наложи някаква спешна
помощ и не можеш да се свържеш с мен, иди при тях. Аз ще им се обадя и ще уговоря нещата.
- Кийт... не. Не искам никой друг да знае за нас. Прекалено опасно е.
- Слушай, знам кога да доверя живота си в неч ии ръце. Има хора, на които човек може да се
довери. Но първо иди и говори с тях и ми кажи какво мислиш.
- Добре... значи имат запис от срещата?
- Да. Той м и се обад и вчера. Продават го из града по пет долара разпечатката и не смогват да
отговорят на търсенето. - Той се засмя. - Е, за теб ще е безплатно.
- Кийт , какво пише там? Ще бъда ли притеснена, унижена - или и двете?
- Съжалявам , Ани. Те малко се поувлякоха със свидетелите срещу съпруга т и. Но не бива да се
чувстваш притеснена или унижена. Но със сигурност ще кипнеш.
- Знаеш ли, вече не ме е грижа.
- Иди се виж с Портърови. Може да ни пот рябва помощта им.
- За какво?
- За срещите ни. За алиб и.
- И колко дълго ще ни се налага да се крием?
Той я улови за ръката.
- Това т и ще го кажеш, Ани. Готова ли си за тръгване?
- Да не м и предлагате ръката си, господин Ландри?
- Да, предлагам ви ръката си, госпожице Прент ис.
- Приемам.
Той я прегърна. Търкулнаха се в тревата. Тя го възседна и го целуна.
- Трябваше т и доста време, докато стигнеш дот ук.
- Срамежлив съм.
- Да, и го знаеш. Може да си най-страхотният мъж на света, но въпреки т ова си срамежлив.
- Само не го казвай на никого.
- Променил си се, Кийт. Променил си се, но въпреки това те познавам.
- А ти не се променила. Все още те обичам.
Тя се сгуши отгоре му. Лежаха върху крайбрежния склон. Кийт си помисли, че се е унесла, но
изведнъж тя се обади:
- Кога?
- Какво кога?
- Кога ще бягаме?
- Ами... защо просто не дойдеш да живееш при мен?
Тя коленичи до него и доближи лицето си до неговото.
- Не можем, Кийт. Това не ти е Вашингтон. Хората тук не могат просто да сменят парт ньорите си.
Те бягат. Винаги бягат. Няма друг начин. Знаеш го.
- Знам. Само дето бягството не м и е много по сърце.
- Няма друг начин. Ще дойда с теб където кажеш. Но не и в къщата ти.
- Добре... Но първо ще говоря с него.
- Не. Той ще побеснее.
Което и беше целта на Кийт.
- Двамата с него трябва да си поговорим като мъж с мъж - обясни и търпеливо той.
Тя се втренчи в него, после каза:
- Кийт , погледни ме.
Той се надигна и седна.
- Да?
- Обещай м и, че няма да му направиш нищо лошо.
Кийт не отговори.
Тя сложи ръце на раменете му.
- Знам, че те е ударил, и знам, че не си от онези мъже, които ще го простят или забравят. Но не е