необходимо да си отмъщаваш. Остави го. Заради мен.
Кийт отново не отговори.
- Моля те. Остави на Господ или Спенсървил да се справят с него. Няма нужда да прибавяме такова
събитие към биографиите си, а и... той е баща на Уенди и Том.
- Обещавам ти, че няма да го уб ивам.
Тя го гледаше.
- И не искам никакво насилие, Кийт. Моля те. Той не заслужава дори да го пребиеш. Н е можем да
му причиним по-голяма злина от това, което сме решили да направим.
- Добре. Обещавам.
- Обичам те. - Тя го целуна.
Той се изправи.
- Ще те изпратя.
- По-добре да вървим покрай потока.
- Добре.
Той свали обувките и чорапите си и ги остави на бре га, после нави джинсите си и метна карабината
на рамото си.
Тръгнаха покрай потока към езерото, хванати за ръце.
- Трябва ми седмица, за да си уредя нещата. Много време ли е това? - попита тя.
- Не и след двайсет и пет год ини.
Тя го стисна за ръката.
- Къде ще отидем?
- Имаш ли паспорт?
- Не. Но мога да си пусна молба да си извадя.
- Не, в тази поща не можеш да го направиш.
- Прав си, не мога. Ще от ида в Толедо.
- Първо ще от идем във Вашингтон. Вземи си всички лич ни документ и.
- Добре. Никога не съм била във Вашингтон.
- Кой град ти хареса най-м ного в Европа?
- Рим.
- Значи от иваме в Рим.
- Сериозно ли говориш?
- Ако т и си сериозна, и аз съм сериозен.
Тя се замисли за момент, после каза:
- Сериозна съм.
- Разбираш ли какво означава да напуснеш дома си?
- Не. Но когато съм с теб, аз съм си у дома. Какво е това за болните от любов?
- Познавам чувството. Но м ислила ли си какво ще е да ти липсват децата, семейството, приятелите?
- Да. Мислила съм. Но е време да направя нещо, което иска да направи Ани Прент ис.
- А работата ти? Нали все още ръковод иш болнич ния благотворителен магазин.
- Да, и ми харесва, но... Съпругът ми од обри тази работа. Няма мъже, няма пари, няма уикенди,
плаващ работен ден... и е на две крачки от полицейското управ ление.
- Видях ти магазина , когато бях в центъра - ким на той.
- Би ли имал нещо прот ив, ако работя?
- Можеш да правиш каквот о си поискаш.
- Мога ли да оставам до късно в офиса, да си нося работа вкъщи през уикендите и да ходя в
командировки с мъже?
- Не прекалявай, Прент ис.
Тя се захили и го стисна за ръката.
Продължиха да крачат в дълбокия до глезените им поток.
- Може би някой ден ще се върнем да погостуваме - каза тя.
- Може би.
- А ти какво ще кажеш, Кийт? Твоят дом също е тук. Не искаш ли да останеш?
- Исках, но вече разбрах, че не мога. Но може б и някой ден...
- Ако... него го нямаше тук.
- Какво ще направи, ако го изритат от работата му?
- Няма да остане - отвърна тя. - Няма да може. За него това ще бъде повече от унижение. А и
хората, които тайно го ненавиждат, са много. - Тя се замисли за момент. - Знаеш ли, ако госпожа
Бакстър избяга с чужд мъж, той наистина ще е достатъчно смазан и ще напус не работа, ще се махне
от града и тогава вече можем да се върнем, ако искаме.
- Къде ще отиде? — попита Кийт.
- На Сивото езеро. Всъщност по дум ите му там ще се преместим да живеем, когато се уволни. — Тя
се захили.
- Това м оже да стане д оста по-скоро, отколкото предполага той. Само дето ще замине сам за
къщата си. Наясно е, че не може да остане в Спенсървил като уволнен шеф на полицията.
- Искаш да кажеш, че това означава край на представителните вечери в Елкс Лодж?
Тя го стрелна с поглед.
- Сигурно си го прочел във вестника. Господ и, това беше една от най-кошмарните нощи в живота
ми.
- Имах някои нездрави ем оции. Само дето не можех да разбера какво т очно изпитвам.
- Скъпи, цяла нощ си мислех само за теб и се чудех какво ли правиш в съботната вечер. Знаеш ли
колко много съботни вечери съм се чудела къде си след като се разделихме?
- Забавлявах се в учебната рота. Колко събот ни вечери съм стоял на опашка пред телефонните
автомати, за да ти се обадя. Но все те нямаше.
- Разбира се, че си бях у дома. Но не вд игах слушал ката. Гордостта и вироглавствот о са грехове и
ние си платихме за тях.
- Така е.
- Ревността също е грях. Не съм ревнива, но... тога ва, онази вечер, ти позвъних от Елкс Лодж.
Исках просто да ти чуя гласа. Но теб те нямаше.
- Отидох до гим назията да поиграя малко баскетбол, после се прибрах към девет, взех си един
студен душ и си легнах.
- Добре. Сънува ли ме?
- Вероят но. Знам само, че първото нещо, което м и идва наум всяка сутрин, си т и.
- И аз съм така.
Излязоха до езерото. Край колата на Ани вече имаше паркирани и други автомобили, а във