високата трева бяха захвърлени няколко велосипеда.
Кийт загледа няколко момчета, които плаваха върху голям гумен сал, видя и двама възрастни мъже
да ловят риба. Две млади майки пускаха с децата си хартиени корабчета в края.
Водата беше огледално гладка, но от време на време някоя малка риба подскачаше, разпращайки
концентрични вълнички. Водни кончета жужаха над повърхността, тръстиките се люшкаха в лекия
вятър. Близо до брега имаше островчета водни лилии, със сладки коре ни, които ставаха за ядене -
Кийт се зачуди дали днешните момчета знаят това.
Езерото не изглеждаше по-различно от онова, което Кийт си спомняше отпреди тридесетина
години - с изключение на това, че тогава хлапетата бяха повече; поколението на може би последните
момчета от тип Хъкълбери Фин, които готвеха корени от лилии, дъвчеха воден пипер, ловяха риба с
бамбукови пръти, използваха стари автомобилни вътрешни гуми като лодки, досаж даха с прашките
си на дребните животни и възрастните и караха велосипеди, които тежаха повече от тях.
- На какво се усмихваш? — попита го Ани.
- Спом ням си как през лет ните нощи об ичахме да се къпем голи. Пушехме, пиехме бира и си
говорехме за момичета.
- Знам. Ние пък се криехме във високата трева и ви гледахме.
- Не може да бъде.
Тя се засмя.
- Гледахме ви. Два пъти го правихме. Не можехме да видим почт и нищо, но всички твърдяхме, че
сме видели.
- Защо не дойдохте при нас?
- Вероятно щяхме да го направим. Ед на вечер се наканихме да ви отмъкнем дрехите, докато се
къпехте, но ни хвана шубето.
- Е, някоя лятна нощ двамата с теб ще се върнем тук и ще се къпем голи.
- Готово.
Помълчаха; не искаха да се разделят.
- Това, изглежда, е послед ният топъл уикенд.
- Да, усещам дъха на есента.
- И аз.
Наблюдаваха хората около езерото.
- Познаваш отец У илкс от църквата „Сейнт Джеймс―, нали? - наруши мълчанието Кийт.
- Да.
- Разговарях с него онази вечер на събранието в църквата му.
- Как е той?
- Престарял. Но все още си знае работата.
- Каква работа?
- Онази, с наклонените плоскости.
- Коя имаш предвид?
- Ами посъветва ме да не пожелавам жената на ближ ния си.
- Виж ти. Е, ако е имал предвид госпожа Дженкинс или госпожа Мюлер, това е м ного добър съвет.
Но предполагам, че е имал предвид мен. Много смущаващо.
- Той те харесва. Не ме прокълна, но ме посъветва да изчакам , докат о се разведеш. После вече мога
да те пожелая, така ми каза.
- Наист ина ли използва точ но тези дум и?
- Точ но тях. Под расот о му се крие стар романт ик.
Тя се замисли над думите му.
- Не бях мислила, че можеш да от идеш за съвет при някой свещеник.
- Всъщност не съм ход ил никъде. Той дойде при мен и ме заговори.
- Искаш да кажеш, че... той знае за нас?... Откъде би могъл да знае?
- От твоя изповедник преподоб ния Шенк. Казвам ти го само да знаеш преди да от идеш при него за
съвет или опрощаване на греховете.
- Аз... аз съм обсъждала брака си с него. - Тя се поколеба. - За да съм честна, ще т и кажа, че съм
разговаряла с него за теб.
- Така ли? Каза ли му, че имаш сексуални фантазии по от ношение на мен?
- О, разбира се, че не. - Тя се засмя. — Не чак с толкова много дум и.
- Е, ако говориш пак с него на тази тема, т ой ще ти предаде онова, кое то м и каза Уилкс: да се
разведеш и междувременно да не вършиш прелюбодеяния.
- Малко е закъснял.
- Пък и тези неща се разчуват.
Тя кимна.
- Аз съм приятелка със съпругата на отец Шенк, Мардж... Какво още т и каза отец Уилкс?
- Не мога да ти кажа, но при всичките им доб ри на мерения, знаят прекалено м ного.
- Ще внимавам. - Тя го погледна. - Ед на седмица, Кийт. От днес.
- Една седмица, считано от днес.
Тя седна на земята и разгъна чорапогашника си.
- Можеш ли да ме подсушиш?
Той приклекна до нея и подсуши краката и с полите на ризата си, после и помогна да обуе
чорапогащника и обувките си.
- Къде ти е бельото?
- Загубих го. - Тя протегна ръка и той я издърпа на крака. - Господи, виж ме... цялата съм в трева и
листа, дрехите ми са кални... - Тя се засмя. - Сякаш току-що съм се чукала в гората. - Среса се и се
ухили. - Мислиш ли, че трябва да се отбия у дома преди да отида на пазаруване? Здравейте, госпожо
Смит, да, току-що се чуках в гората. С един висок непознат конник. Как са днес морковите?
- Весело ти е, нали? - засмя се и той.
- Да. И знам какво си м ислиш: какво ли пък ще бъде, когато вече няма да ги има опасността и