възбудата от забранения секс. Да, весело ми е, но едновременно с това ме е страх до смърт. Просто
искам да съм в безопасност, да съм с теб... и дори и след двадесет години сърцето ми пак ще бие
лудо, когато влизаш в стаята.
- Вярвам го.
- Длъжен си, или в прот ивен случай постъпваш грешно. Тръгвам си оттук каквот о и да става, Кийт ,
и искам помощта ти. Но не е необходимо да ми даваш никакви обещания. Измъкни ме оттук, после
прави каквото искаш. Говоря ти истината.
- Не, не говориш ист ината... - Той я поглед на. - Е, добре... може и да е ист ината. Но не т ова е
въпросът. Толкова е просто... - дойдох си, за да бъда с теб.
- Ами ако бях станала сто и петдесет килограма?
- Тогава щях да се разм ина с теб на тротоара... ако успеех да се промуша покрай теб, разбира се.
Престани да ме измъчваш.
- Някой писа ли т и нещо за мен?
- Да, неколцина души. Особено майка м и. Тя непре къснато следеше теглот о ти.
- Майка ти от пет год ини вече я няма тук.
- Ти какво, проверяваш ли ме нещо?
- Не, казвам само неща, които си бях обещала да ти кажа, когато се видим.
- И това е едно от тях, така ли?
- Да. Ти си като заслепен. Имаш ли план?
- Не, но колкото по-просто, толкова по-добре. Какво обикновено прави той в събота?
- Винаги прекарва събот ите с приятели - карат лодка, ловят риба или стрелят дивеч, ако е открит
сезонът. А отстрелът на птици вече започна.
- Ами ако вали?
- Пак отиват. Обикновено играят карт и у някого от ком панията; повечето имат вили в Мич иган.
- Добре. Събери си само най-необход им ия багаж и ще се срещнем някъде. Оттам отиваме на
летището в Толедо и край на представлението.
- Добре... ще от ида при сестра си Тери. Там полицейските коли от Спенсървил веднага бият на оч и.
- Добър план.
- Имаш ли нещо прот ив да се съберем в къщата на сестра ми?
- Не. Ние сме свикнали да работ им заедно с нея. Б их искал да я видя и да и благодаря, че ти
препращаше писмата ми тия двайсет години. Всяка Коледа и пращам картичка.
- Знам. Ти си сладур и тя те харесва много. Тя ме прикриваше в гим назията, когато двамата с теб
ходехме по места, където не ни беше мястото.
- Спом ням си. - Той се замисли за момент. - Тя... няма ли да има нещо прот ив?
- Сестра ми ненавижда Клиф. Не, тя г о презира. Също и съпругът и. Очевидно е наясно, че през т ия
двайсет години двамата с теб не сме си разменяли рецепти за кейк.
- Никога ли не сте обсъждали тази странна кореспонденция?
- Разбира се, че не. Е, може б и вед нъж или два път и да е ставало дума. - Тя се усмихна. - Господи,
всеки път, когато идваше писмо от теб, тя направо си губеше ума и веднага ми звънеше. Имахме си
специален шифър, в случай че някой може да чуе. „Току-що получих каталог по заявка, искам да го
видиш.― После се уговаряхме да се срещнем в къщата и или в Спенсървил, или по средата на пътя
при леля Луиз. Давах и да пуска писмата до теб от тяхната поща - никога не съм имала вяра на хората
от пощата в Спенсървил. Много ги сърбят езиците.
- Забелязах, че всичките ти писма бяха с щемпели от места извън Спенсървил. - Той се усмихна. -
Сякаш сте си играли на шпионки.
- Държахме се кат о гим назистки. То така или иначе в Чатъм при сестра м и няма м ного забавления,
та си ги създавахме сами.
- Да, но... писмата са едно нещо, а да ти помогне да избягаш с чужд мъж е съвсем друго.
- Тя ще ни пожелае късмет.
- Ще бъде ли в безопасност от Бакстър?
- Съпругът и, Лари, е корав мъжага. Мрази Клиф и Клиф се бои от него. Освен това Лари е почетен
заместник-шериф в Чатъм и направо го сърбят ръцете да пип не Клиф Бакстър за врата.
- Добре, радвам се, че и двамата разбират.
- Ще говоря с тях и ще им кажа, че ще бъдем при тях в събота... по кое време?
- В два и пет найсет има д иректен полет до Вашинг тон. Ако излезем от сестра ти в десет, ще хванем
самолета.
- Добре. Клиф тръгва рано сутринта с приятелите си. Ще си събера най-необходимото и ще от ида
при Тери. Ще си напъхам багажа по разни пазарски чанти и кашони, та ангел-пазителят ми да не
заподозре нищо, ако ме види.
- Гледаш шпионски филм и?
- И да не гледам, мозъкът ми още щрака.
- Виждам. Знаеш ли, б ил съм в доста полицейски държави, където ченгетата не са такава мъка,
както тук.
- Те са тъпи задници. Както и да е. Ще гледам да съм у Тери най-късно към девет. Можеш да
отидеш у тях и по-рано, ако искаш. Ще пийнем по едно кафе, ще им дам да пуснат писмата за Том и
Уенди, ще си кажем довиждане и Тери ще отиде да поговори с мама и татко.