В този момент пристигна полицаят.
Посрещна го същински Вавилон от гласове: обират беззащитна жена, онзи мъж там нападнал бедната дама посред бял ден, тя получила припадък, едно от дивите животни избягало и уплашило дамите — това е недопустимо… Видях как очите на полицая светнаха, той бръкна в джоба и извади бележника си.
Ефи успя да седне с моя помощ и смутено разтърка очи.
— Всичко е наред — извиках аз сред врявата. — Дамата е моя… съпруга. Припадна от горещината.
Но забелязах, че общественото мнение е против мен и като си представих неизбежните дълги и досадни обяснения в полицейския участък, отново се запитах дали не е по-разумно да изчезна сега, докато още има време и суматохата го позволява. Ефи щеше да се оправи; в края на краищата, донякъде тя беше отговорна за създалата се ситуация, ако не беше се разкрещяла по този идиотски начин, аз щях лесно да се измъкна. Благодарение на нея сега изглеждах като изнасилвач. Освен това трябваше да помислим за Хенри. Почти бях решил да побегна, когато забелязах, че до мен стои жена, и над врявата се разнесе ясен, познат глас:
— Марта, скъпа, добре ли си? Казах ти да не се преуморяваш! Хайде, ела!
Видях чифт присвити светли очи, които се изравниха с моите, и чух ожесточения й шепот:
— Мълчи, идиот такъв! Вече направи достатъчно.
Аз се отместих стъписан и жената зае мястото ми до Ефи, поднесе към носа й ароматно шишенце и замърмори утешителни думи.
— Фани! — възкликнах с недоумение.
Тя отново изсъска:
— Тихо! Хайде, Марта, миличка, опитай се да станеш. Нека ти помогна. Хвани се за мама, така. Добре. Браво на момичето ми.
Фани прегърна замаяната Ефи през кръста и се обърна към полицая, който определено изглеждаше озадачен.
— Господин полицай — отсече тя, — може би трябва да ви помолим да изпълните служебния си дълг и да разпръснете тази… тълпа, за да не тревожи повече дъщеря ми.
Полицаят се двоумеше: виждах как се бори с колебанието и подозренията си, как се мъчи да запази самообладание, готов да отстъпи пред по-силния характер.
— Е? — нетърпеливо го подкани Фани. — Трябва ли да търпим любопитството на тези вулгарни зяпачи? Дъщеря ми да не е експонат от изложба, та да я разглеждат така? — обзета от справедлив гняв, тя се обърна към тълпата. — Махайте се! — заповяда Фани. — Хайде, разотивайте се! Казах: разотивайте се!
Много от хората в края на групата неловко се размърдаха и се отдалечиха, само господинът с военната осанка не помръдна от мястото си.
— Настоявам да получа обяснение… — започна той.
Фани сложи ръце на кръста и пристъпи напред.
— Вижте сега… — тя направи още една крачка напред. Лицата им почти се докоснаха. Фани тихо зашушука нещо на господина.
Той подскочи като ужилен и побърза да се отдалечи, като спря само да погледне през рамо към Фани с изражение на почти суеверна тревога. Когато се върна при нас, на лицето й се мъдреше най-безоблачната усмивка.
— Така се правят тези неща, господин полицай — каза тя, но тъй като полицаят остана видимо неудовлетворен, добави: — Дъщеря ми е много чувствителна, господин полицай, и най-слабото вълнение й се отразява зле. Бях предупредила зет си да не я води на панаира, но той не се вслуша в съвета ми. И понеже изобщо не знае как да се държи с дама в нейното състояние…
— А, какво? — смотолеви полицаят.
— Да. Дъщеря ми чака дете — мило обясни Фани.
Полицаят се изчерви и надраска нещо безсмислено в бележника си. Като се мъчеше да запази достойнство, той се обърна към Ефи.
— Много се извинявам, госпожо — каза. — Просто изпълнявах задълженията си. Тази дама ви е майка, така ли?
Ефи кимна.
— А господинът е ваш съпруг?
Разбира се.
— Имате ли нещо против да запиша името ви, моля?
Ефи едва забележимо трепна. Аз го забелязах, но не мисля, че полицаят видя, защото тя бързо се опомни.
— Марта — каза и добави с по-уверен глас: — Марта — обърна се усмихната към Фани, прегърна я през кръста и изведнъж по необяснима причина се разсмя.
С Фани Милър се познавахме от години и аз я уважавах както никоя друга жена. Беше с десет години по-възрастна от мен, с тежка, солидна хубост, остър като бръснач ум и по мъжки непреклонна амбиция. И тя като мен оцеляваше сама в живота: майка й била селско момиче, превърнато в проститутка на Хеймаркет и от тринайсетгодишна възраст Фани също започнала да се занимава с най-древната професия. Четири години по-късно майка й починала и тя останала сама, готова да се бори с нокти и зъби срещу света, в който била попаднала. Била твърдо решена да се издигне и в следващите няколко години се научила да чете и пише, да пребърква джобове и да отключва врати, да напада с бръснач и с юмруци, да забърква отвари и отрови, да говори като дама, макар че така и не успяла да се отърве от заваленото произношение на майчиния си селски диалект, и да пие като мъж. Но най-вече се научила да презира мъжете, да открива слабостите им и да ги обръща в своя полза, в резултат на което скоро престанала да продава себе си и започнала да продава другите.