Моуз също остана изненадан.
— Хенри е идвал тук? — недоверчиво попита той.
— Често. И още идва. Всеки четвъртък вечер, като по часовник.
— Дявол да го вземе! Никога не бих си помислил, че старият лицемер е способен на това. А и ходи на църква всяка неделя, проклетникът, и чете морал, и поучава, същинска божа кравичка! Какви момичета харесва, Фани?
Фани се усмихна презрително и понечи да каже нещо, но аз я прекъснах — изведнъж осъзнах, че знам отговора.
— Деца — казах беззвучно. — Той харесва деца. У дома ме кара да му сядам на коляното и да го наричам „господин Честър“. Той… — млъкнах, защото ми прилоша, и избухнах в неудържим плач. За пръв път споделях с някого омразата си, срама и отвращението си. Притиснах се към Фани Милър, като намокрих кадифената й рокля със сълзите си, и изпитах необяснимо облекчение.
После двете си поговорихме малко и аз научих още подробности от историята, която тя бе започнала да разказва. Каза, че се запознала с Хенри — или господин Луис, както се представяше на другите посетители в къщата — преди много години и оттогава той редовно посещавал заведението й. Понякога сядал в салона и пиел пунш с другите посетители, но по-често избягвал останалата „компания“ и се уединявал с някое от момичетата — винаги най-младото и най-неопитното. Обикновено идвал в четвъртък — деня, в който твърдеше, че ходи в клуба.
Слушах разказа за предателството на Хенри с почти безразлично спокойствие. Струваше ми се, че целият свят около мен се е сгромолясал, но инстинктивно криех чувствата си, като току подавах бокала си на Фани за ново питие.
— Не пий повече от това — сопна ми се Моуз. — Става късно. Нека те изпратя до вкъщи.
Аз поклатих глава.
— Искам да поостана още малко — казах с привидно хладнокръвие. — Хенри ще се прибере от ателието след няколко часа, а дори да закъснея, никога няма да разбере къде съм била — тук се изсмях с горчива невъздържаност. — Може би трябва да му кажа!
— Надявам се, че това беше опит за шега — отбеляза Моуз, опасно спокоен.
— Не се и съмнявам — чух докачливата нотка в гласа си и се опитах да възприема небрежния самоуверен тон на Фани. — Но ти имаш интерес от благоразположението на Хенри. В края на краищата съблазняваш жена му, нали? — видях как на лицето му се изписа презрение и гняв, но не можех да се спра. — Имаш странни представи за приличие, Моуз — добавих. — Смея да кажа, че според теб като че ли на мъжа му е простено всяко престъпление, всяко предателство, доколкото се пази привидното приличие. Струва ми се, че изобщо не те е грижа дали на мен ми е добре или не.
— Преиграваш — хладно отсече той.
— Ни най-малко! — казах аз и дрезгаво се изсмях. — Сигурна съм, че знаеш всичко за актьорската игра — в края на краищата ти си специалист.
— Какви ги приказваш?
Изведнъж изгубих нишката и вече не знаех. Преди миг бях изпитала такъв непреодолим гняв, че се бях оставила да избухна, но сега ми се струваше, че това не ме засяга, че гневът принадлежи на някой друг — на някой по-смел и по-силен от мен… на непознат човек.
Какво ме беше прихванало? Сега всичко ми се струваше неясно, като диря от сън, разсеяла се след събуждането.
— Аз… извинявай, Моуз, не исках да те обидя. Моля те, нека не си тръгваме толкова бързо — в гласа ми прозвуча отчаяна молба, но Моуз не се трогна. Видях как сините му очи се свиха до цепки, тънки като бръснач, той рязко се обърна и заговори с леден тон:
— Знаеше, че не искам да идвам тук — каза. — Дойдох само заради теб. Сега искам и ти да си тръгнеш заради мен, защото иначе, Бог ми е свидетел, ще си тръгна без теб.
— Моуз…
— Опитай се да проявиш малко разбиране, драги ми Моуз — намеси се Фани с неизменно присмехулен тон. — Ефи току-що научи доста смущаващи неща, не мислиш ли? Или може би трябваше да я оставя да тъне в блажено неведение?
Моуз погледна и двете ни с изкривена от злоба физиономия.
— Няма да оставя две пачаври да ми казват какво да правя! — избухна той. — Ефи, аз търпя сълзите и нервите ти. Днес за малко да ме арестуват заради истеричните ти крясъци. Обичам те повече, отколкото съм обичал която и да е друга жена, но чашата преля. Няма да се оставя да ме тъпчат, особено под този покрив. Така че тръгваш ли с мен или не?
Две пачаври! Думите потънаха като камъни в тъмния кладенец на съзнанието ми. Две пачаври… Той посегна да хване ръката ми, но аз го отблъснах. Котката бясно изсъска, скочи изпод стола и се скри под гардероба.