Извадих писмото на Ефи от кошчето за боклук и замислено разгладих смачкания лист. Никак не ми харесваше да я лъжа, но засега бях готов да играя по свирката й.
Взех молив, подострих го и бързо й написах бележка. После се облякох и взех файтон до „Крук Стрийт“. Имах чувството, че Фани с готовност ще ми помогне, ако я помоля за това.
27
Знаех, че ще дойде: алчността и егоизмът бяха най-силните и най-добрите му качества и аз бях сигурна, че няма да ме разочарова. Ако не дойдеше, предполагам, че рано или късно щях да му внуша тази идея, но много по-добре беше той сам да ми я предложи. Цяла вечер ме омайва с чара си, без да подозира, че целите ни са еднакви. Каза, че има нужда от мен, за да подготви малка скандална сцена, която ще разори Хенри, ако се разчуе. Изложбата му в Академията, бракът му, положението му в църквата — всичко ще рухне, ако дори само намек за тайните похождения на благочестивия господин Честър достигне до ушите на когото трябва. А, разбира се, трябваше да помислим и за Ефи: по всичко личеше, че Хенри я заплашва с лудница, ако не му се подчинява. Достатъчно беше тя да му разкаже какво знае за него и той щеше да престане да я заплашва.
Моуз не пропусна да изтъкне, че и други биха извлекли полза от заговора: Ефи щеше да се освободи от тиранията, а той щеше да получи скромна сума, от която така се нуждае (съвсем скромна, той не е алчен), колкото до мен… Е, тук го хванах натясно. Моуз не можеше да проумее защо отказвам пари: дали привързаността ми към Ефи е достатъчен мотив за мен? Дали по някаква причина имам зъб на добрия стар Хенри? Виждах, че умира от любопитство да научи, но му се изсмях и нищо не му казах. Той беше прекалено хитър и безскрупулен, за да му се доверя, а и никога не би ми повярвал.
— Не, не, Моуз — повтарях аз усмихната. — Нищо няма да ти кажа. Ако щеш, наречи го неприязън или просто женско лукавство. Впрочем Ефи е добро момиче и никак не ми е приятно да я гледам нещастна заради онзи лицемер. Какъв е планът ти?
Моуз се ухили.
— Ще ми кажеш кога очакваш Хенри в дома си — обясни той. — Ще ми уредиш да го видя в компанията на някое момиче. По-нататък трябва само да напиша едно хубаво писмо с цитати, описания и обещание да разкрия подробности на всички заинтересовани лица, ако Хенри не плати колкото и когато му кажа, и колкото пъти пожелая. И без какъвто и да било риск за нас.
Аз се намръщих.
— Но как всичко това ще помогне на Ефи? — попитах. — Дотук виждам как ще помогне на теб, но за да се съглася на подобен план, трябва да съм сигурна, че Ефи ще остане доволна. Предполагам, че би могъл да пишеш и на нея… — подхвърлих накрая.
— Не! — лицето на Моуз светна. — Имам далеч по-добра идея. Ще уредя тя да дойде тук с мен и да види Хенри. После ако той заяви, че блъфирам и откаже да плати, аз ще разполагам с благонадежден свидетел — а има ли по-добър свидетел от жена му? Ако Ефи каже, че го е видяла в бардак, кой от благовъзпитаните му приятели ще му проговори?
Аз го погледнах с известно възхищение. Какъв схватлив ученик беше! И толкова арогантен, че дори не подозираше колко лесно се е оставил да бъде манипулиран.
— И Ефи да дойде тук… — казах замислено. — Никога нямаше да се сетя. Но ми харесва — решително заключих аз. — Мисля, че ще свърши работа. Кажи на Ефи, че Хенри ще идва другия четвъртък в полунощ. Нека тя дойде към единайсет. Ще я скрия, преди той да е пристигнал. А ти ела в дванайсет и двайсет, за да има време Хенри да се приготви. Аз ще се погрижа за останалото.
28
Целия ден работих в ателието си върху „Картоиграчите“. Бях много доволен от картината, беше въздействаща: Харпър седнал и подпрял лакти на масата, лицето му — леко обърнато към светлината, гледа в картите си с онова хитро и невъзмутимо изражение, така типично за него. Над главата му виси газена лампа, която хвърля мъждива зелена светлина върху мръсните стени и нелакираната грапава повърхност на масата и създава контраст с гъстите сенки от големите чаши, пълни с млечнозеленикав абсент.
Бях скицирал с въглен фигурата на жената, като използвах модел от улицата само за позата: исках да седи в профил с една ръка на масата пред себе си, а с другата непринудено да върти Дама пика, поднасяйки я към устните си… Скоро щях да имам нужда от по-фин материал, някоя мургава непозната. Реших, че няма да бъде Ефи, определено няма да бъде тя. Първо не исках да я гледам седнала толкова близо до Харпър, пък било то и само на картината, а второ… Второто беше смътно нежелание, неудобство от това да седи в ателието ми. Защо трябва да се чувствам неудобно, питах се. Тя ми беше позирала хиляди пъти. Защо не този път? Не можех да си отговоря. Вместо отговор паметта ми подхвърляше бегла картина, студена и натрапчива като призрачен допир без видение… малко личице, което ме гледа в тъмното, глас като коприна и скреж, шумолящи едновременно, мирис на шоколад…