„Слабост“. Със специфичното й произношение думата придоби призрачно ехо, което плъзна в съзнанието ми като змии. Улових се за ръката й, за да не падна.
С-с-слабос-ст.
— Не, благодаря ти, Фани — казах напосоки. — Много съм добре. Наистина съм добре — добавих аз, щом почувствах, че светът се стабилизира. Усмихнах се принудено весело. — Е, с кого ще ме запознаеш? — попитах непринудено. — С някое ново протеже?
Фани кимна.
— Да, донякъде. Но първо ще ви предложа да опитате от специалния ми пунш. За повдигане на духа. Да влизаме — тя вдигна резето на вратата, отвори я и ме дръпна вътре.
Светлината беше червеникава. Очите ми привикнаха трудно, почти както с пълен мрак. Миришеше на благовония — еротично ухание, подобно на пачули, и когато Фани ме отведе до дивана и ми сипа питие — очевидно не й беше никак трудно да се ориентира в стаята, — аз забелязах по стените позлатени драперии, инкрустирани с фалшиви скъпоценни камъни, медни орнаменти по мебелите и най-вече една статуя, голям бронзов кръг, в който стоеше бог с четири ръце, сякаш застинал в танцувална поза. На мъждивата червена светлина ми се стори, че божеството помръдна.
Фани ми подаде чаша топъл пунш и аз я поех, без да откъсвам очи от статуята.
— Какво е това?
— Шива, бог на луната — отвърна Фани. — И на смъртта.
Аз отпих от чашата, за да скрия рязкото връщане на неразположението ми. Течността беше стипчива, накара сетивата ми да изтръпнат; отвъд стипчивостта долових горчив вкус.
— Езически глупости — казах аз с по-силен глас, отколкото очаквах. — Изглежда… доста дивашки.
— Целият свят е дивашки — непринудено отбеляза Фани. — Този бог ми се вижда съвсем уместен. Но ако ви притеснява… — гласът й замлъкна, насмешлив и дори подигравателен.
Казах сковано:
— Разбира се, че не. Това е само статуя.
— Тогава ще ви оставя, господин Честър — тя любезно се покашля и аз си спомних, че трябва да й платя, затова измъкнах от джоба си няколко гвинеи. Фани прибра монетите с женска ловкост, като магьосница, без дори да ги погледне. После се обърна и тръгна към вратата.
— Ще оставя Марта сама да ви се представи — каза и излезе.
В първия момент аз останах загледан във вратата в очакване момичето да влезе, но дочух тих шум зад гърба си и рязко се обърнах, като разлях питието в сияйна дъга около себе си. Бях изпълнен със суеверното убеждение, че статуята на Шива е оживяла и протяга към мен четирите си ръце, а в очите й блести зла умисъл. За малко да изкрещя.
После я забелязах да седи в тъмното, почти невидима сред тежките дипли на една индийска драперия. Възвърнах самообладанието си, доколкото можах, като се помъчих да овладея гнева си от това, че бях заварен неподготвен. Допих питието, което Фани ми даде, и оставих чашата на полицата над камината, а когато отново се обърнах, бях по-спокоен, дори съумях да се усмихна окуражително на момичето, взирайки се в полумрака да различа чертите й.
Видях, че е млада, към петнайсетгодишна, много стройна и крехка. Дългата й разпусната коса изглеждаше черна, но очите й можеха да бъдат всякакъв цвят, защото отразяваха червената светлина като рубини. Клепачите и веждите й бяха силно изрисувани в черно и златисто, а кожата й притежаваше топъл златен оттенък, характерен за циганките. Беше облечена в копринено кимоно от матова червена материя, която подчертаваше по детски стройната й фигура, а по врата, ръцете и ушите й тлееха и искряха тежки пурпурни камъни.
За миг затаих дъх пред красотата й.
— М-марта? — попитах със заекване. — Така ли се казваш?
— Аз съм Марта — каза тя и гласът й прозвуча като шепот, леко дрезгав, но с мил провинциален акцент, обагрен с присмехулни нотки, съвсем като на Фани.
— Но аз… — спомних си. — Аз съм те виждал. Веднъж влязох по погрешка в стаята ти.
Отговор не последва.
— Надявам се, че сега си по-добре — закачливият намек, който се бях опитал да вложа в изречението, прозвуча тъжно и плоско. — Ти… — отново се затруднявах да подбера подходящите думи. — Ти нова ли си… искам да кажа… Тук ли…?
Долових насмешката й, опияняваща и неустоима.
— Тук съм заради вас — промърмори тя и изведнъж си представих, че е дошла да ми вземе душата, същински Ангел на смъртта. — Само заради вас.
— А… — почувствах се абсурдно нищожен, непохватен като ученик, попаднал в една стая с много по-възрастна проститутка. Сякаш… сякаш това момиче беше не петнайсетгодишна пачавра, а девица — пазителка на някаква безсмъртна тайна. Аз се наместих неловко на стола си — желаех я, но не можех да го изрека. Тя владееше положението.