Най-после ги открихме тия гадове, каза си и се намръщи.
А сега какво?
Хеликоптерите „Чинук“ и другите, по-малките, се издигнаха над Камъс и се понесоха в мрака, две товарни машини останаха на платформата. Джем се обърна към Свещеника и попита със знаци:
„Влизаме ли?“
„Да. Напускат базата. Скоро ще е прекалено късно“.
Страхотно, помисли си Джем. Тъкмо ги намерихме, а шибаняците напускат кораба като плъхове. Прибра бинокъла, прехвърли автомата си отпред и свали предпазителя. С дясната си ръка отново включи двигателя на плъзгача и усети как машинката започва да набира скорост. На съседното въже Свещеника изпълни същата процедура, като се люлееше бясно.
Понесоха се в нощта към широката ярко осветена площадка, изсечена в склона на Гросглокнер. На нея бяха струпани поръсени със скреж огромни контейнери. Двата товарни хеликоптера бяха приклекнали мълчаливо.
Мозъкът му започна да изчислява. Трима пазачи, четирима, петима. Вече различаваше оръжията им, а когато погледна нагоре, видя и мястото, където пристигаха кабините — и където щеше да свърши лудото им пътешествие.
Отляво се разнесе автоматична стрелба. Блесна ярка светлина и от нищото се появи малък черен хеликоптер. Джем изкрещя, когато куршумите запищяха около него, извъртя се в дъжда и видя пламъците от цевите на картечниците на хеликоптера — и в същия миг собственият му автомат зарита в ръката му…
Пазачите в базата се разтичаха по бетонната площадка, вдигнаха оръжията си и затърсиха в нощта. Свещеника изсипа отгоре им дъжд от куршуми. Джем се беше извъртял, летеше заднишком по дебелото въже — хеликоптерът бе над него — и проклинаше гадния си късмет…
Как ги бяха видели?
Страж ли бяха имали? Патрулиращият хеликоптер?
Вече нямаше значение. Важни бяха единствено…
Куршумите. Свистяха покрай него. Джем изпразни пълнителя и го пусна да падне в мрачната бездна долу, сред струите леден дъжд. Хеликоптерът направи широк завой, прожекторът му разсече небето и отново спря върху него, като този път освети и Свещеника. Покрай двамата запищяха още куршуми. Джем пъхна нов пълнител в автомата и го вдигна напред с една ръка, като пистолет.
— С мен ли ще се ебаваш? — изръмжа и се прицели в приближаващия хеликоптер с ревящите му картечници и яркия прожектор. Куршумите полетяха в мрака, начертаха линия по кабината, напълниха я с пръснато стъкло и се забиха в тялото на пилота-некс, като пръснаха фонтани кръв. Машината рязко се килна, носът й се насочи надолу и с бясно въртящи се перки тя се понесе право към…
Джем и Свещеника.
За миг Джем улови погледа на партньора си — изпълнен с лудост, гняв и сила. Куршуми свистяха край тях от платформата. Двамата едновременно стигнаха до крайната точка и скочиха…
Неуправляемият хеликоптер се блъсна в първото въже, перките му го забърсаха, блеснаха искри, чу се изпращяване и към небето се вдигнаха пламъци и черен пушек.
Джем и Свещеника пропадаха през мрака. Краката им докоснаха ръба на заледения парапет. Претърколиха се по хлъзгавата платформа. Пламъците разцъфнаха съвсем близо и около тях се понесоха късове горяща стомана от перките.
Небето гореше.
Огънят угасна толкова бързо, колкото се бе появил.
Джем се изправи точно когато се появи първият некс. Изстреля пет куршума в черната маска на убиеца и той рухна, без да издаде нито звук. Джем погледна вдясно, но Свещеника беше изчезнал.
Изтича зад контейнерите, спря и приклекна. Долови миризмата на нещо горящо, вдигна ръка към главата си и напипа нагорещено парче пластмаса — бе опърлило косата му, след като бе прогорило качулката. Хвърли го на земята.
Проехтя стрелба, последвана от ответен огън. Чуха се две тупвания — две тела рухнаха на бетона. Джем клекна до стената под прикритието на сенките и се огледа. Пред него се простираше въздушната площадка на Камъс. Светлините бяха угаснали и всичко тънеше в мрак.
И в тишина…
Някъде отзад се чу странен скърцащ звук. Джем отново се съсредоточи върху огромната, осеяна с контейнери площадка. Райско място за снайперисти. Проблемът бе, че той не беше снайперист.
Колко са пазачите? Нексовете, поправи се.
Петима. Трима са мъртви. Значи остават…
Видя двамата оцелели. Действаха като екип. Гледаше ги как се движат гъвкаво из сенките до купчината контейнери — от онези, които се използват за транспортиране с камиони. Видя как ловко се изкачват по тях и изчезват. Погледът му се стрелна към товарните хеликоптери — изоставени като дивеч, очакващ последния смъртоносен удар.
Остана приклекнал на мястото си. Отново чу странното скърцане — то се засили и премина в писък. Видя един от кабелите да се люлее неистово на вятъра и осъзна, че именно той му говори…