— Добър вечер, сър. Какво ще обичате?
Картър пусна чаровната си усмивка; очите му гледаха отраженията в стъклото, месинга и полирания мрамор и проверяваха какво става зад него.
— Здравейте. Един мой приятел е отседнал тук, господин Гол. Каза, че ще ми остави съобщение на рецепцията. Казвам се Картър.
— Момент да проверя, господине.
Брюнетката се обърна към преградите зад бюрото. Картър опря лакти на елегантно гравираната плоскост от черешово дърво; не откъсваше поглед от хората във фоайето. Видя да влиза един мъж с рошава брада и сак „Найки“, моментално се напрегна и разкопча якето си. Човекът със сака поздрави един висок едър мъж, който четеше вестник, после двамата излязоха.
— Да, има плик за господин Картър.
Картър взе белия плик и го отвори. Вътре имаше едно-единствено листче.
СТАЯ 215. ЩЕ ЧАКАМ.
Беше подписано — „Гол“. Почеркът беше неговият, както и подписът му. Картър прибра плика в джоба си.
— Благодаря. Трябва да се кача в стая 215.
— Вземете асансьора. После право напред и вдясно.
— Благодаря ви още веднъж.
Усмихна й се лъчезарно и закрачи към асансьора. Ръката в джоба му стискаше една ГВН. Вратата на асансьора се затвори и Картър се озова срещу собственото си отражение. Примигна мързеливо като хищник и потисна желанието да запали нова цигара.
Сам, помисли си.
Точно както обичам.
Извади гранатата — малко лъскаво топче. Измъкна шплента, след това замислено я стисна.
Внимателно прибра шплента в джоба си и извади очукания браунинг. Вратата на асансьора се плъзна настрани и се видя ярко осветен коридор със скъп килим и изискана дървена ламперия и украса. Той стъпи на дебелия килим и обувките му потънаха в него.
— Страшно шик — промърмори, огледа се и тръгна напред.
Хотелът изглеждаше притихнал. Картър стигна до стая 215 и спря. Погледна подозрително месинговия номер. Нещо вътре в него крещеше:
Това е грешка, ужасна грешка, Гол е мъртъв, това е капан…
Кой го искаше мъртъв?
Дюрел? Нексовете?
Имаше и по-лесни начини от този да му видят сметката. Но пък сега разполагаше с плановете на QII и можеше да си позволи малко пазарлък…
Вдигна юмрук. Огледа се.
Почука на вратата и отстъпи крачка назад.
— Влез — разнесе се ясен, мелодичен и мощен глас.
Картър примигна. Облиза устни и усети солен вкус. Ръката, с която държеше пистолета, бе хлъзгава от пот. Прибра браунинга и избърса длан в панталоните си. Усмихна се гадно. Натисна дръжката, отвори вратата и отново измъкна оръжието.
Отвътре се чу спокоен смях.
— Влизай, Картър. Няма оръжие, готово да ти пръсне главата. Няма ужасни планове да попаднеш в капан.
Гол седеше в кресло до прозореца с чаша бренди в едната ръка и с пура в другата. Картър пак провери коридора, влезе и затвори вратата.
— Радвам се да те видя, Гол. Мислех си, че си малко мъртъв.
Гол стана, усмихна се, вдигна чашата си и отпи, без да откъсва поглед от браунинга.
— Все така предпазлив, нали, приятелю? Макар че разбирам доста добре безпокойството ти — на твое място и аз бих си помислил за капан.
Отиде до прозореца и се загледа навън.
Картър тръгна предпазливо напред — нащрек. Едва след като се увери, че са сами, погледът му се спря върху Гол — той се бе обърнал и го гледаше с тъмните си очи.
Усмихна му се приветливо и прокара пръсти през сивата си коса.
— Знам, че ти е трудно да повярваш, но бях спасен. От Спиралата. Отчаяно се нуждаеха от плановете. Но ироничното беше, че докато ме спасяваха, ме принудиха да пусна диска. И той се изгуби, така че Фойхтер остана единственият, разполагащ с работещ процесор. От Спиралата бяха много точни — бяха ме проследили и чакаха, когато се метнах в името на шибаната вяра. Грабнаха ме от небето като муха.
Картър го огледа. Брадата му бе мъничко по-къса, старателно подстригана. Във всяко друго отношение обаче Гол си бе точно какъвто го помнеше. Усмихна се криво.
— Изглеждаш доста добре за мъртвец — каза и свали браунинга. — Наташа ще се разтрепери от вълнение.
— Ах, моята сладка малка Наташа! Мислех, че ще я доведеш, но… а, да. Капан. Помислил си ме за мъртъв. Ха! Нима нямаш вяра на стария си приятел от Спиралата — дори когато ме остави на смъртта в Прага… — Очите на Гол проблеснаха и той направи крачка напред. — Но да не задълбаваме отново в стари работи, какво ще кажеш?
Картър се усмихна, без да сваля поглед от очите на Гол.
— Какво ще кажеш за едно питие? Или ще се наслаждаваш на брендито си, без да ми предложиш? След всички лайна, през които минахме с Наташа през тези дни…