— Да, чух за подвизите ти. Спирала_F с интерес следеше действията ти — макар и винаги с няколко крачки назад, признавам. Как е онзи разбойник Лангън?
— Идеално. — Картър прибра браунинга, но продължи да стиска тайно гранатата. Взе чашата бренди и отпи една глътка.
Погледът на Гол се задържа върху чашата и Картър се насили да не се намръщи, когато отново се обърна към прозореца. Нещо не е наред, изкрещя някакъв глас в главата му. Внимателно изплю брендито обратно в чашата…
Гол се обърна — бързо, с малък черен пистолет в огромната си ръка.
— Съжалявам, Картър. Наистина съжалявам.
Тъмната страна на душата
22
Джем, Ники, Слейтър и Свещеника стояха до двата хеликоптера на въздушната площадка на Камъс–5 и гледаха в товарните отделения на шибаните от дъжда машини.
— Превозват сандъци е муниции — тихо каза Джем.
— Да, но виж това. — Свещеника скочи вътре и изби капака на един сандък. Вътре имаше големи снаряди, проблясваха застрашително на слабата светлина.
— Доста големи куршуми — рече Слейтър.
— Снаряди — поправи го Ники.
— Сто двайсет и пет милиметрови — каза Свещеника и изгледа многозначително ударната група. Тримата местеха погледи от трескавите му очи към снарядите и обратно.
Джем сви рамене.
— Ще се наложи да ни осветлиш.
— Използват ги бойните кораби — каза Свещеника. — С такива стрелят бордовите оръдия. Това е оръжие за унищожение.
— Значи да търсим боен кораб?
— Изоставили са Камъс — продължи Свещеника. — Може ли да има по-добра изходна база за действия от тази? Е, ако имаш голям кораб, зареден с всичко необходимо, ставаш напълно мобилен. В оперативната зала на Камъс открих карти. Повечето бяха на Баренцово море и Северния ледовит океан.
— Това е адски много вода, мамка му — отбеляза Джем.
Свещеника кимна.
— Така е, но да сте забелязали огромните варели нафта в склада? По пода има следи, което означава, че доскоро е имало още повече, но са ги взели. Варелите носят фирмения знак на доставчика — „Корпорация Кастевски“.
— Руснаци?
— Да. Фирмата работи от остров Вайгач и покрива Баренцово и Карско море. Спиралата винаги я е използвала за доставчик, когато действа в този район.
— Значи имаме отправна точка — каза Слейтър.
— Ще изпратя останалите тактически групи да претърсят района. Това е най-сигурната следа, с която разполагаме. Трябва да съберем останалите ударни групи и да ги държим в готовност, когато идентифицираме новата заплаха. Само тогава ще можем да предприемем нещо спрямо инвазията на нексовете.
Джем кимна и запали цигара.
— Ако си прав и търсим свързан с предателите кораб, ще ни трябва оръжейна мощ. При това голяма. Можем да координираме действията оттук — Слейтър и Ники могат да извикат ударните групи в Камъс чрез ЕКубовете. Разполагаме с гориво и оръжия. Това е идеалният плацдарм. Ти ще откриеш врага и ще установиш точното му местоположение, а аз…
— Сериозно? Как си решил да изкръшкаш този път, Джем?
Джем се ухили.
— Аз трябва да се видя с един човек относно една бомба.
— Съжалявам, Картър — каза Гол. — Наистина съжалявам.
Картър се ухили гадно. Още държеше чашата бренди, а браунингът бе в джоба му.
Тъпо, помисли си. Със свален гард…
Тъпо.
— Е, жив ли си, мъртъв ли си, или какво? Нексовете ли те спипаха?
Гол бавно поклати глава.
— Всичко е много по-сложно, господин Картър. Много по-сложно, отколкото можете да си представите. Е, вярвам, че плановете на QIII са у вас. Бих искал да ги получа. Те са наши. Те ни принадлежат и би трябвало да бъдат унищожени в Руб ал’Хали, също като вас.
Картър си позволи да се намръщи.
— Знаеш как беше, когато работихме заедно, в Египет. Помниш ли Луксор? Когато бяхме заобиколени от араби с картечници на онази веранда над бушуващото в разгара на бурята море. Помниш ли?
Гол кимна. Но Картър го забеляза. Пробяга за миг по лицето му. Миг на…
Объркване…
— Имаш предвид така наречената Пета нощ ли?
Картър кимна.
— Гол, припомни ми какво ми каза, преди да атакуваме ония шибаняци. Кажи ми дума по дума онова, което ме из: пълни с увереност в онази черна нощ, когато и двамата бяхме сигурни, че това е краят ни.
— Нямам време за такива глупости, Картър. Дай ми плановете.
— Ти не си Гол.
Гол се усмихна, белите му зъби проблеснаха през сивата му брада.
— Мамка му, Картър, пред теб съм. И какво от това? Аз съм Гол. Част от него. Но няма да ме разбереш. Бях инструктиран да не те убивам. Има доста хора, които биха искали… да речем, да побъбрят с теб. Но първо трябва да ми дадеш плановете.