— Ловувате?
— О, да — потвърди Гол и тъмните му очи проблеснаха. — Ловуваме.
Беше нощ.
Гол бе прекарал част от деня в развеждане на Наташа и Картър из собствения си свят в скалистия каньон. Овощната градина процъфтяваше благодарение на труда на малка група жени от едно близко село, които идваха дотук пеш, за да се грижат за дърветата и да берат плодовете.
Сега седяха навън до едната страна на къщата, където бе стъкмено малко огнище. Картър се бе облегнал на стената. Наташа седеше до него. Гол се бе разположил от другата страна на огъня. Големи парчета месо бяха нанизани на шишове и мазнината цвъртеше над пламъците. Имаше и неколцина други членове на Спирала_F. С някои се срещаха за първи път. Гол бавно ги представи.
— Това е Маркъс. Мисля, че вече сте се срещали.
Маркъс се ухили, протегна ръка и се здрависа с Картър.
Дългите му плитки се разлюляха над огъня.
— Внимавай да не си опърлиш косата, приятел.
— Няма страшно, господин Картър. Случвало се е.
— Това е Шаназ. Нашият постоянен компютърен експерт, понастоящем заета с хакването на осъвременените компютри на Спиралата. Или по-скоро се занимаваше с това, докато не пратиха щабквартирата в химическо забвение. Придобила е уменията си в БУМТ — Бангладешкия университет за машиностроене и технологии в Дака.
Шаназ им отправи прекрасна широка усмивка. Бе родом от Бангладеш и носеше косата си дълга — копринена паяжина, спускаща се до кръста й, сплетена и украсена с дървени мъниста. Устните й бяха тъмночервени и блестяха от светлината на пламъците.
Ръкува се с Наташа и Картър. Погледът на Картър срещна интелигентните й блестящи очи и той облиза устни, в очите й имаше нещо диво и животинско, обещаващо истинска тръпка.
Гласът й беше като мъркане, дълбок богат звук, приглушено ръмжене на излязъл на лов хищник.
— Слушала съм много за вас, господин Картър. Гол разказва с доста… страст, така да се каже… за подвизите ви.
— Не се и съмнявам.
— Наистина ли сте такъв, какъвто ви описва? Картър бе като хипнотизиран от прекрасните й очи и гърления, дълбок, магически глас. Осъзна, че още държи ръката й. Усещаше топлата й кожа; пръстите й галеха нежно дланта му.
— Ами… не съм сигурен.
— Недейте да скромничите, господин Картър. — Шаназ облиза блестящите си червени устни. Обърна се, намигна на Гол и отново погледна Картър. — Той казва, че сте същинско животно.
Мъжете се закискаха. Наташа изгледа свирепо първо Шаназ, после Картър.
Шаназ прекъсна ръкуването. Облиза пръсти. Картър преглътна.
— А това е Джамал, също професионален хакер. Беше търсен не от друг, а от ФБР, докато не ги научи на това-онова в областта на защитата на данни. Така си купи свободата и уважението им.
— Здрасти, пич — каза Джамал и се ухили. Беше слаб и чернокож, с абсолютно кръгла глава, остригана нула номер. Цялото му лице сякаш бе една огромна усмивка. Ръкува се енергично с Картър.
— Много ми е приятно — каза Картър.
— И на мен, и на мен. Не обръщай внимание на Шаназ. Смахната кучка. Хубаво е да види човек нови лица. Заровили сме се тук в тая дупка и почти не получаваме нова кръв, която да ни разказва истории около огъня и да оживи вечерта…
— Джамал! — Гол се намръщи.
— Съжалявам! — каза той. — Не знаят ли?
— Още не. Спестявам им го — каза Гол и се усмихна на Натс и Картър над огъня. Обгръщаше ги опияняващият аромат на портокаловите дървета. — Нашата борба е да не позволим Спиралата да се превърне в онова, което се мъчи да унищожи. Във всяка организация съществува корупция. Тя се повява от безброй различни източници. Никога не можеш да си сигурен откъде точно. Ние се опитваме да спрем това. Преминали сме през специално сито. Толкова сме чисти, колкото е възможно изобщо. — Разсмя се на думите си. — Смешно, пали? Спирала_F е група хора, подбрани специално за тази цел. Да запазят добрите добри. Да запазят Спиралата чиста. Ние действаме извън политиката на Спиралата. Ние сме скритата камера зад решетката и се простираме много по-надалеч, отколкото е тази малка групичка тук… Аз съм само едно малко колелце от огромна машина, която наблюдава друга огромна машина.
Гол разпери ръце и се ухили. Когато заговори отново, гласът му бе тих, очите му гледаха огъня — мазнината цвъртеше и капеше, за да бъде погълната от пламъците и изплюта като черен дим.
— Спиралата е съставена от клетки. Отделни клетки, така че никой да не може да получи пълен контрол над организацията. Но система се разпада… една, а може би и повече клетки са се обърнали срещу Спиралата. И са силни.