Сканиране на терминалите…
Регистриран е пробив…
Сканиране на портовете…
Системата е заключена.
Първа част
Търсенето на един нереален бог
Сам
1
Картър гледаше как жената буксува с мощното БМВ 740i по заснежената алея, паркира под странен и някак рискован ъгъл, излиза от топлината и комфорта на купето и изритва три пъти полирания калник. Погледна нагоре към него, към стъкления му щит. Той й махна, но тя не можеше да го види през гъсто валящия сняг.
Картър закрачи по тежките килими, наслаждаваше се на усещането под босите си крака. Хвърли още една цепеница в камината и шоколаденокафявият лабрадор Самсън се надигна от луксозната си кошница, наклони глава на една страна и тихо изскимтя.
— Наистина ме обича. — Картър се усмихна и му намигна. Самсън отпусна глава, изсумтя и затвори големите си очи.
Картър отвори външната врата с дистанционното и се отпусна в мекото канапе с чаша червено вино в ръка.
Чу я как изтупва снега от ботушите и проклина времето, мястото и най-вече него самия. Усмихна се кисело, разклати виното и се вгледа в меките му дълбини, докато жената изкачваше каменните стъпала към вратата.
— Тук ли си?
Картър вдигна ръка и изви глава над облегалката на дивана.
— Виновен съм, Натс. Как я караш?
— Наташа, а не Натс, задник такъв.
— Брей, колко била докачлива. Вино?
— Какво е?
— Червено. Май някакво италианско. Има ли значение?
— Има значение, Картър. Защо си се преместил тук, по дяволите?
— Тук ми харесва.
— На гъза на географията!
— Точно затова ми харесва. Градовете са пълни с военни. А след лондонските бунтове вкараха и Правосъдните войски — ПВ8. — Картър поклати глава. — Не бих нарекъл всичко това приятна обстановка, подходяща за отпускане и дълъг живот.
Наташа късо се изсмя и огледа помещението.
— Не мога да повярвам, че нямаш дори кола.
— Че за какво ми е? — Картър се намръщи. — Имам всичко, от което се нуждая. Точно тук.
Наташа спря, пое дълбоко дъх и започна мислено да брои, за да се овладее. Свали шала и ръкавиците, затвори за миг очи и метна скъпото си кожено палто на един фотьойл.
— Мразя Шотландия.
— Тук съм израснал — меко каза Картър и пресуши чашата си на един дъх. — Тук съм се родил. Тази страна има характер, сила и самота. Сигурна ли си, че не искаш да пробваш виното, малка навъсена изкусителко?
— Май ще предпочета уиски.
Докато отваряше гарафата с „Лагавълин“ и наливаше две щедри дози, Картър наблюдаваше стройната атлетична фигура на Наташа. Облиза устни и си припомни по-добрите времена — дългите нощи и още по-дългите дни, любенето на същия този под, смеха, разговорите, питиетата…
Подаде й чашата. Тя прекара пръсти през мократа си от снега къса черна коса и я остави да стърчи във всички посоки — знаеше, че това му харесва. Той се усмихна, изпълнен с очакване, пресуши малцовото уиски и хвърли кристалната чаша в огъня — тя се пръсна на парчета. За миг пламъците станаха още по-ярки.
— Винаги си прекалявал с драматичните ефекти — навъсено отбеляза Наташа, загледана в питието си. Премести се по-близо до огъня: въртеше чашата си в ръка, явно потънала в мисли.
— Какво искаш? — попита той, след като най-сетне проумя, че тя няма да наруши сама мълчанието.
Огънят пращеше и Картър започна да се чуди дали го е чула.
— Откъде знаеш, че искам нещо?
— Мина повече от година — въздъхна Картър. — Още ли работиш за онези търговци на роби от Спиралата?
— Естествено. Ролята ни става все по-значителна с всеки ден. — Тя се усмихна. — Имаме работа за теб.
— А! — Картър въздъхна, стана и отиде до прозореца. Снегът валеше гъсто и бързо, през снежинките в далечината можеха да се различат върховете на Бен Макдуй — сиво-сини, стръмни, въодушевяващи. Вятърът виеше и въпреки горящата камина Картър потрепери. Бодна го разочарование при мисълта, че не може да види замръзналото езеро.
— За соло изпълнение ли става дума, или за работа с някоя ударна група?
— Соло. Охрана.
— Вече приключих със Спиралата — почти прошепна Картър, обърна се и загледа Наташа изпод тежко спуснатите си клепачи. В съзнанието му проблясваха образи от събития, които би предпочел да забрави, кошмари, които никога не би пожелал да преживее отново. Тя стана плавно и грациозно, пристъпи към него, прегърна го през раменете и малко се наведе, за да го погледне в очите.