— Значи според вас някой друг е проследил мъжа с меча, убил е единствения свидетел и след това…
— И двамата са изчезнали — каза Лайтсонг. — Намерих капак на пода. Мисля, че под палата има проходи. Всичко ми изглежда съвсем явно. Едно обаче не е. — Погледна Ларимар и забави крачка, преди да стигнат до главната група жреци и слуги.
— И кое е то, ваша милост? — попита Ларимар.
— Как, в името на Цветовете, разбрах всичко това!
— Аз също се опитвам да го проумея, ваша милост.
Лайтсонг поклати глава.
— Идва от преди, Съсел. Всичко, което правя, го усещам като естествено. Кой бях преди да умра?
— Не знам какво имате предвид, ваша милост — каза Ларимар и извърна очи.
— О, стига, Съсел. Прекарах повечето си живот като Завърнал се в мързелуване, но в мига, в който някой е убит, скачам от леглото и не мога да устоя на подтика да се разровя. Това не ти ли изглежда подозрително?
Ларимар не го погледна.
— Цветове! — изруга Лайтсонг. — Някой полезен ли бях? Тъкмо бях започнал да се уверявам, че съм умрял благоразумно — да съм бил пиян и да съм паднал например.
— Знаете, че умряхте храбро, ваша милост.
— Тоест да съм паднал от доста високо.
Ларимар само поклати глава.
— Ваша милост, знаете, че не мога да кажа нищо за това, което бяхте преди.
— Но тези инстинкти все идват отнякъде — настоя Лайтсонг, докато се приближаваха към чакащите ги жреци и слуги. Главният жрец се беше върнал с малка дървена кутия, от която се чуваше настървено дращене. — Благодаря — отсече Лайтсонг и взе кутията, без да спира. — Казвам ти, Съсел, не съм доволен.
— Изглеждахте доста щастлив тази сутрин, ваша милост — подхвърли Ларимар, докато вървяха към палата на Мърсистар. Жрецът остана назад, със замрялото на устата му недоволно мърморене, а свитата на Лайтсонг се проточи след бога си.
— Бях щастлив, защото не знаех какво става. Как ще живея сега в безделие, след като непрекъснато ме сърби да разследвам разни неща? Честно, това убийство сериозно ще накърни толкова трудно спечелената ми репутация.
— Моите съчувствия, ваша милост, за неудобствата, причинени ви от първото подобие на мотивация.
— Така си е — каза с въздишка Лайтсонг и му връчи кутията с побеснелия вътре Безжизнен гризач. — Дръж. Мислиш ли, че Пробуждащите ми ще могат да разбият защитната фраза?
— Рано или късно — отвърна Ларимар. — Макар че е животно, ваша милост. Няма да може да ни каже нищо пряко.
— Все едно, накарай ги. Междувременно, трябва да помисля повече над този случай.
Тръгнаха обратно към палата му. Но това, което порази този път Лайтсонг, беше фактът, че използва за убийството думата „случай“. Беше дума, която никога не беше чувал в подобен контекст. Но въпреки това знаеше, че е на място. Инстинктивно, автоматично.
„Не беше нужно да се уча да говоря отново, когато се Завърнах — помисли той. — Не беше нужно да се уча да ходя отново, или да чета отново, или каквото и да е. Само личната ми памет беше изгубена.
Но не цялата, явно.“
А това го накара да се замисли какво още може да прави, ако се опита.
27.
„Нещо се е случило с предишните Богове крале — помисли Сири, докато крачеше из безкрайните стаи на двореца на Бога крал, със ситнещите зад нея слуги. — Нещо, за което Сини пръсти се бои, че ще сполети и Сузеброн. Ще е опасно за Бога крал и за самата мен.“
Дългият шлейф, направен от безброй пискюли прозрачно зелена коприна, се точеше зад нея. Роклята за деня беше почти прозрачно тънка — беше си я избрала, а след това бе помолила слугите да й донесат плътен комбинезон. Странно колко бързо бе престанала да се тревожи кое е „показна суета“ и кое — не.
Имаше твърде много важни проблеми, за които да се тревожи.
„Жреците наистина се страхуват, че нещо ще сполети Сузеброн. И нямат търпение да родя наследник. Твърдят, че е за наследството, но петдесет години не са се притеснявали. Готови са били да изчакат двайсет години, за да си получат младоженката от Идрис. Каквато и да е опасността, не е нещо спешно.
И все пак жреците се държат все едно, че е.“
Може би искаха съпруга от кралския род толкова отчаяно, защото бяха готови да поемат риска. Не беше нужно да чакат двайсет години обаче. Вивена можеше да е родила деца още преди години.