Сири се отпусна на стола и се замисли.
— А Богът крал преди него?
— Умрял е, за да изцери децата на едно село, което било нападнато от разбойници — каза Лайтсонг. — Простолюдието обича тази история. Кралят бил толкова трогнат от страданието им, че дал живота си за простите хора.
— И се е омъжил предната година?
— Не, Съсъд — каза върховният жрец. — Станало е няколко години след сватбата му. Макар че наистина е умрял едва месец след раждането на второто му дете.
Сири вдигна глава.
— Първото дете дъщеря ли е била?
— Да. Жена без божествени сили. Как го разбрахте?
„Цветове! — помисли Сири. — И двата пъти точно след като се е родил наследникът.“ Дали раждането на дете по някакъв начин караше Боговете крале да пожелаят да отдадат живота си? Или беше нещо по-зловещо? Изцеряването на епидемия или излекувано село бяха неща, които с малко по-хитра пропаганда можеше да се измислят, за да прикрият друга причина за смърт.
— Боя се, че всъщност не съм експерт по тези неща, Съсъд — продължи жрецът. — Боя се, че бог Лайтсонг също не е. Ако го притиснете, може просто да започне да си измисля разни неща.
— Съсъд! — каза възмутено Лайтсонг. — Това беше клевета. А, и между другото, шапката ти гори.
— Благодаря ви — каза Сири. — И на двамата. Това всъщност беше доста полезно.
— Ако мога да посъветвам… — каза върховният жрец.
— Моля — отвърна тя.
— Опитайте с професионален разказвач, Съсъд. Можете да поръчате разказвач от града и той може да ви рецитира както истории, така и измислени приказки. Ще ви дадат много повече информация от нас.
Сири кимна. „Защо жреците в нашия дворец не могат да са толкова отзивчиви?“ Разбира се, ако прикриваха истинската причина за смъртта на Боговете крале, имаха сериозно основание да избягват да й помагат. Всъщност, ако помолеше за разказвач, най-вероятно щяха просто да осигурят някой, който да й разкаже каквото те искат да чуе.
Тя се намръщи.
— Бихте ли могли… да го направите вместо мен, Лайтсонг?
— Кое?
— Да поръчате разказвач. Бих искала да сте с мен, ако имам някакви въпроси.
Лайтсонг сви рамене.
— Не съм слушал разказвач от доста време. Просто ме уведомете кога.
Не беше съвършен план. Слугите й слушаха и можеха да съобщят на жреците. Само че ако разказвачът дойдеше в палата на Лайтсонг, имаше поне някакъв шанс Сири да чуе истината.
— Благодаря ви — каза тя и стана.
— Ах, ах, ах! Не толкова бързо — каза Лайтсонг и вдигна пръст.
Тя спря.
Той отпи от чашата си.
— Е? — попита накрая Сири.
Той вдигна отново пръст, докато продължаваше да пие, отметнал глава — гълташе натрошения лед от дъното на чашата. Остави я настрани. Устните му бяха посинели.
— Колко освежаващо. Идрис. Чудесно място. Много лед. Доста скъпо струва, докато се донесе тук, както съм чувал. Добре, че никога не ми се налага да плащам за нищо, нали?
Сири повдигна вежда.
— А аз стоя тук и чакам за…?
— Обещахте да отговорите на няколко мои въпроса.
— О. — Тя седна отново. — Разбира се.
— Добре. В родината си познавахте ли някои от градската стража.
Тя кривна глава.
— Градска стража?
— Хората, които налагат закона. Полиция. Пристави. Мъжете, които хващат крадци и пазят тъмници. От този род.
— Познавах неколцина. Родният ми град не е голям, но е столицата. Привлича хора, които понякога създават проблеми.
— Ясно — каза Лайтсонг. — Ще бъдете ли така добра да ми ги опишете? Не проблемните типове. Градската стража.
Сири повдигна рамене.
— Не знам. Обикновено са внимателни. Разпитват новодошлите, обикалят по улиците да гледат за нередности, такива неща.
— Бихте ли ги нарекли любопитни?
— Да — отвърна Сири. — Предполагам. В смисъл, като всеки друг. Може би повече.
— Имаше ли убийства в столицата ви?
— Едно-две. — Сири наведе глава. — Не би трябвало да има — баща ми казва, че такива неща не би трябвало да се случват в Идрис. Въпросното убийство беше работа на… ами, на човек от Халандрен.
Лайтсонг се изкиска.
— Да, ние го правим непрекъснато. Редовният номер на купона. Е, тези полицаи разследваха ли убийствата?
— Разбира се.
— Без да са ги молили да го правят?
Сири кимна.
— Как го правеха?
— Не знам — каза Сири. — Разпитваха, говореха със свидетели, търсеха улики. Аз нямах нищо общо.
— Ама разбира се — каза Лайтсонг. — Понеже, ако бяхте убийца, щяха да ви направят нещо ужасно, нали? Например да ви заточат в друга страна?
Сири усети как пребледня и косата й стана по-светла.