А Лайтсонг се засмя.
— Не ме взимайте непрекъснато толкова на сериозно, ваше величество. Честно, престанах да мисля дали не сте убийца още преди дни. Сега, ако вашите и моите слуги бъдат така добри да останат за малко тук, мисля, че може би имам да ви кажа нещо важно.
Стана и излезе от павилиона, а слугите му останаха на местата си. Объркана, но и възбудена, Сири също стана и забърза след него. Настигна го на каменната пътека, минаваща между ложите в арената. Долу атлетите продължаваха игрите.
Лайтсонг я погледна отвисоко и се усмихна.
„Наистина са високи“, помисли тя. Една стъпка повече височина беше сериозна разлика. Застанала до човек като Лайтсонг — и след като самата тя не беше особено висока — се почувства като джудже. „Може би ще ми каже точно каквото търся — помисли си. — Тайната!“
— Опасна игра играете, кралице — каза Лайтсонг и се подпря на каменния парапет. Беше построен за размерите на Завърнали се, тъй че беше твърде неудобно висок за останалите.
— Игра ли? — попита тя.
— Политика — каза той, загледан към атлетите.
— Не искам да играя на политика.
— Боя се, че ако не го правите, тя ще играе с вас. Каквото и да правя, винаги се оказвам натикан в нея. Оплакванията не помагат — макар че дразнят някои хора, което само по себе си е удовлетворително.
Сири се намръщи.
— Значи ме доведохте тук, за да ме предупредите?
— Цветове, не — изсмя се Лайтсонг. — Ако вече сама не сте разбрали, че това е опасно, значи сте твърде глупава, за да разберете едно предупреждение. Исках просто да ви дам някой съвет. Първият е за персоната ви.
— Персоната ми?
— Да. Трябва да поработите. Изборът на персона на невинна новодошла беше проява на добър инстинкт. Отива ви. Но трябва да я усъвършенствате. Поработете по това.
— Но това не е маска — каза тя искрено. — Наистина съм объркана и всичко това е ново за мен.
Лайтсонг вдигна пръст.
— Това е номерът в политиката, дете. Понякога, макар да не можеш да прикриеш кой си и как всъщност се чувстваш, можеш да се възползваш от това, което си. Хората са недоверчиви към това, което не могат да разберат и да предвидят. Докато се чувстваш като непредсказуем елемент в двора, ще изглеждаш като заплаха. Ако успееш ловко — и искрено — да се представиш като човек, когото разбират, ще започнеш да се вместваш.
Сири се намръщи.
— Да вземем мен за пример — каза Лайтсонг. — Аз съм един безполезен глупак. Винаги съм бил такъв, доколкото мога да си спомня — а всъщност си спомням малко. Но пък знам как ме приемат хората. И го подсилвам. Играя с това.
— Тоест лъжете?
— Разбира се, че не. Наистина съм такъв, какъвто съм. Само че се старая хората никога да не го забравят. Човек не може да контролира всичко. Но ако може да контролира начина, по който хората гледат на него, може да се ориентира в цялата тази бъркотия. И тогава вече може да започне да влияе на различни фракции. Стига да иска. Лично аз го правя рядко, защото е адска скука.
Сири се усмихна.
— Вие сте добър човек, Лайтсонг. Знаех го дори когато ме обидихте. Не мислите зло на никого. Това част от персоната ви ли е?
— Разбира се — отвърна той с усмивка. — Но не съм сигурен какво убеждава хората да ми се доверяват. Бих се отървал от него, ако можех. Защото ги кара да очакват твърде много. Просто се поупражнете малко по това, което казах. Най-доброто в това да си затворен в този красив затвор е, че можеш да направиш нещо добро, можеш да промениш някои неща. Виждал съм други да го правят. Хора, които уважавах. Макар и да няма много такива в двора напоследък.
— Добре. Ще го направя.
— Ровиш за нещо — усещам го. И вероятно е свързано с жреците. Не вдигай много вълни, докато не си готова да удариш. Изведнъж и изненадващо. Така трябва. Не да изглежда прекалено невинно — хората винаги са подозрителни към невинните. Номерът е да изглежда средно. Което наистина е хитро. По този начин всички ще допуснат, че могат да те надвият само с малко предимство.
Сири кимна.
— Идрианска философия донякъде.
— Вие произлизате от нас — каза Лайтсонг. — Или може би ние от вас. Така или иначе, по-сходни сме, отколкото изглеждаме външно. Какво е идрианската философия за крайната простота, ако не начин да контрастирате спрямо Халандрен? Всичкото онова бяло, което използвате? Това ви кара да изпъквате в национален мащаб. Вие действате като нас, ние действаме като вас, просто правим едни и същи неща по противоположен начин.
Тя кимна замислено.
Той се усмихна.
— О, и още нещо. Моля ви, моля ви, не ставайте твърде много зависима от мен. Сериозно го казвам. Няма да съм ви от голяма помощ. Ако кроежите ви стигнат до задънена улица — ако нещата се объркат в последния момент и вие сте в опасност или безизходица — не мислете за мен. Ще ви проваля. Това ви го гарантирам с цялото си сърце и абсолютно искрено.