— Вие сте много странен човек.
— Продукт на обществото ми — отвърна той. — А тъй като повечето време обществото ми се състои до голяма степен само от мен самия, обвинявам Бог. Лек ден, моя кралице.
След тези думи закрачи небрежно към ложата си и махна на слугите й — които ги бяха гледали с тревога — да отидат при нея.
28.
— Срещата е уредена, милейди — каза Тейм. — Хората са нетърпеливи. Работата ви в Т’Телир печели все повече известност.
Вивена не знаеше какво да мисли за това. Отпи глътка сок. Хладката течност беше пристрастяващо ароматна, но за жалост нямаше бучка идриански лед.
Тейм я гледаше нетърпеливо. Според разследванията на Дент ниският идрианец беше достатъчно благонадежден. Версията му как бил „принуден“ да заживее като престъпник беше леко преувеличена. Запълваше ниша в обществото на Халандрен — действаше като свръзка между идрианските работници и разните престъпни елементи.
И също така явно беше предан патриот. Въпреки че беше склонен да експлоатира свои сънародници, особено новодошли в града.
— Колко ще бъдат на срещата? — попита Вивена, докато гледаше движението по улицата извън портата на градината на ресторанта.
— Над сто, милейди — каза Тейм. — Верни на нашия крал, гарантирам. И са влиятелни хора, всички — като за идрианци в Т’Телир, искам да кажа.
Според Дент това означаваше, че са хора, придобили власт в града благодарение на това, че могат да осигуряват евтини идриански работници и да влияят на мнението на непривилегированите идриански маси. Бяха хора, които като Тейм благоденстваха заради идрианските изгнаници. Странна двойственост. Тези хора имаха привилегировано положение сред потиснатото малцинство и без това потисничество щяха да са безсилни.
„Като Лемекс — помисли тя. — Служеше на баща ми — дори като че ли го уважаваше и обичаше, — а през цялото време е крал всяко късче злато, до което е могъл да се докопа.“
Отпусна се на стола си. Беше облечена в бяла рокля с дълги надиплени поли, които се гънеха и развяваха на вятъра. Почука с пръст по чашата и слугата й наля още сок. Тейм се усмихна и също си взе още сок, макар да изглеждаше не на място в изискания ресторант.
— Колко са според теб? — попита тя. — Идрианците в града имам предвид.
— Някъде десетина хиляди.
— Толкова много?
— Трудности във фермите в по-ниските места, милейди — каза Тейм и сви рамене. — Животът в планините не е лек. Реколтата се проваля — и какво ти остава? Кралят притежава земята, тъй че не можеш да я продадеш. Трябва да си платиш данъците…
— Да, но човек може да направи тъжба в случай на бедствие — каза Вивена.
— Така е. Но повечето от тези хора са на няколко седмици път от краля, милейди. Трябва ли да оставят семействата си, за да се жалват, след като се боят, че близките им ще гладуват през седмиците, нужни за да се докара храна от кралските складове, ако успеят? Или да изминат много по-късото разстояние до Т’Телир? Да се наемат на работа като товарачи на пристаните или пък да събират цветя в плантациите в джунглата? Работата е тежка, но стабилна.
„И по този начин предават народа си.“
Но коя беше тя, че да ги съди? Петото видение щеше да го определи като високомерие. Седеше си тя тук в хладната сянка под навеса, наслаждаваше се на хубавия ветрец и на скъпия сок, докато други хора се трудеха робски, за да изхранят семействата си. Нямаше никакво право да се отнася презрително към мотивите им.
Не биваше идрианци да бъдат принуждавани да търсят работа в Халандрен. Не й харесваше, че трябва да упрекне баща си, но кралството му не беше ефективно. Състоеше се от десетки разпръснати села с лоши пътища, които често се оказваха блокирани от снегове или свлачища. На всичкото отгоре беше принуден да харчи много средства, за да поддържа армията си силна в случай на нападение от Халандрен.
Тежка задача. Но беше ли това достатъчно добро извинение за бедността на сънародниците й, принудени да избягат от родината си? Колкото повече слушаше и научаваше, толкова повече осъзнаваше, че много идрианци изобщо не са познавали идиличния живот, който тя беше живяла в прелестната планинска долина.
— Срещата е след три дни, милейди — каза Тейм. — Някои от тези хора са разколебани след Вахр и неговия провал, но ще ви слушат.
— Ще дойда.
— Благодаря ви. — Тейм стана, поклони се, въпреки че го беше помолила да не привлича внимание към нея, и си тръгна.