Един от мъжете до другата статуя погледна към Вивена, докато тя сядаше, след това кимна. Другите продължиха да ядат. Склонността на престъпния свят в Халандрен да действа посред бял ден все още изнервяше Вивена, но пък може би имаше предимства пред това да се промъкват нощем.
— Искате да поръчате някаква работа ли? — попита фалшификаторът най-близо до нея, достатъчно високо, за да може да го чуе. Изглеждаше почти като част от разговора с приятелите му.
— Да — отвърна тя.
— Ще струва доста пари.
— Знам.
— Вие ли сте принцесата, за която говорят всички?
Тя забеляза как ръката на Дент лениво се спусна към дръжката на меча му.
— Да.
— Добре — каза фалшификаторът. — Кралските хора, изглежда, винаги знаят как да се държат. Какво е желанието ви?
— Писма — каза Вивена. — Искам да изглеждат все едно са писани между определени членове на жречеството в Халандрен и краля на Идрис. Трябва да имат официални печати и убедителни подписи.
— Трудно — каза мъжът.
Вивена измъкна един лист от джоба на роклята си.
— Имам писмо, написано с почерка на крал Деделин. С печата му на восък и подписа му отдолу.
Мъжът изглеждаше заинтригуван, макар че можеше да види само профила му.
— Така е по-възможно. Все пак е трудно. Какво искате да доказват тези документи?
— Че точно тези жреци са продажни — каза Вивена. — Имам списък на този лист. Искам да изглежда все едно, че са изнудвали Идрис от години, принуждавали са краля да плаща огромни суми и да дава щедри обещания, за да предотврати войната. Искам да покажете, че Идрис не иска война и че жреците са двуличници.
Мъжът кимна и попита:
— Това ли е всичко?
— Да.
— Може да стане. Ще държим връзка. Указанията и обясненията са на другата страна на листа, нали?
— Както поискахте — каза Вивена.
Мъжете станаха и един слуга се приближи да събере храната им. Изтърва една кърпа така, че да я духне вятърът, затича и я грабна във въздуха, като в същото време грабна и листа от ръката на Вивена. След малко всички си отидоха.
— Е? — попита Вивена.
— Добре — каза Дент. — Ставате експерт.
Вивена се усмихна и се отпусна на одеялото. Следващата уговорена среща беше с група крадци, които бяха откраднали — по молба на Вивена и Дент — разни стоки от военните служители в чиновническата сграда на Халандрен. Сами по себе си документите бяха маловажни, но отсъствието им щеше да предизвика суматоха и объркване.
Срещата беше след няколко часа, което означаваше, че тя може да се отпусне и да се наслади на спокойствието на моравата, настрани от неестествените цветове на града. Дент, изглежда, усети настроението й, защото също седна и подпря гръб на пиедестала на статуята. Докато чакаше, Вивена видя, че Парлин отново се е заговорил с Бижутата. Дент беше прав. Макар облеклото му да изглеждаше нелепо, той се сливаше забележително добре с другите млади мъже в града.
„Толкова по-добре за него — помисли тя ядосано и извърна очи. — Може да се облича както пожелае — не му се налага да се притеснява за деколте и дължината на полите.“
Бижутата се засмя. Беше почти като подигравателно сумтене, но все пак имаше веселие в смеха й. Вивена веднага погледна натам и видя как Бижутата завъртя очи на Парлин, който се бе ухилил самодоволно. Знаеше, че е казал нещо не на място. Не знаеше какво. Познаваше го обаче достатъчно добре, за да разгадае изражението му и да разбере, че просто ще го понесе с усмивка.
Бижутата го погледна и се засмя пак.
Вивена скръцна със зъби.
— Трябваше да го върна в Идрис.
Дент обърна глава и я погледна.
— Мм?
— Парлин — каза тя. — Другите си стражи ги върнах. Трябваше да върна и него. Никаква работа не ми върши.
— Бързо се приспособява — каза Дент. — И е благонадежден. Достатъчно добра причина да го задържите.
— Той е глупак — каза Вивена. — Трудно му е да разбере и половината неща, които стават около него.
— Няма ума на учен, вярно, но като че ли инстинктивно знае как да се слее с обстановката. Освен това не всички можем да бъдем гении като вас.
Тя го погледна.
— Какво означава това?
— Означава, че не бива да оставяте косата си да си променя цвета пред всички, принцесо — каза Дент.
Вивена се сепна, забелязала, че косата й се е променила от спокойно кротко черно в ядосано червено. „Боже на Цветовете! Толкова добра бях в контролирането на това. Какво става с мен?“
— Не се притеснявайте — каза Дент. — Бижутата няма никакъв интерес към приятеля ви. Гарантирам ви го.
Вивена изсумтя.
— Парлин ли? Защо трябва да ме интересува?