Грънчарското колело се въртеше и той стискаше глината между дланите си и се опитваше да я задържи. Слънчевата светлина грееше през стените на павилиона, а ниско окосената трева под масата му беше опръскана с глина. Колелото набра скорост и глината замята бучки, после се отплесна и тупна на тревата.
— Хм — каза той и я огледа.
— Да не си се побъркал? — попита Блашуивър. Носеше една от обичайните си рокли — което означаваше нищо отстрани, много малко отгоре и съвсем малко повече отпред и отзад. Косата й беше засукана на сложна прическа от тънки плитки и панделки — работа вероятно на майстор стилист, поканен в двора да представи изкуството си на някой от боговете.
Лайтсонг се изправи и вдигна ръце настрани, а слугите се притекоха да ги измият. Други избърсаха пръските глина от финия му халат. Той постоя замислено, докато трети слуги отнасяха грънчарското колело.
— Е? — попита Блашуивър. — Какво все пак беше това?
— Току-що открих, че изобщо не ме бива в грънчарството — отвърна Лайтсонг. — Всъщност „не ме бива“ е меко казано. Аз съм жалък. Неописуемо зле. Не мога дори да задържа проклетата глина на колелото.
— Добре, а какво очакваше?
— Не знам — отвърна Лайтсонг и закрачи към една дълга маса. Блашуивър — явно ядосана, че я разиграват — го последва. Лайтсонг изведнъж награби пет лимона от масата и ги хвърли във въздуха. Започна да жонглира с тях.
Блашуивър го гледаше. И за миг искрено се притесни.
— Лайтсонг? Скъпи! Всичко… наред ли е?
— Никога не съм се упражнявал в жонглиране — каза той, без да изпуска от поглед лимоните. — Сега, моля те, вземи онази гуава.
Тя се поколеба, след което вдигна колебливо гуавата.
— Хвърли ми я — каза Лайтсонг.
Тя му я подхвърли. Той ловко я улови и я включи в жонглирането с лимоните.
— Не знаех, че го мога това. Не и до днес. Как си го обясняваш?
— Аз… — Блашуивър млъкна.
Той се засмя.
— Не помня да съм те виждал някога останала без думи, скъпа.
— А аз не помня да съм виждала някога бог да жонглира с плодове.
— Не е само това — каза Лайтсонг и се наведе, след като едва не изтърва един от лимоните. — Днес открих, че знам удивително много моряшки термини, че съм фантастичен в математиката и че имам доста добър усет за рисуване. От друга страна, нищо не знам за производството на бои и не разбирам от коне или от градинарство. Нямам никакъв талант като скулптор, не знам чужди езици и — както видя — в грънчарството съм ужасно зле.
Блашуивър го гледаше и мълчеше.
Той също я погледна и остави лимоните да паднат, но улови гуавата във въздуха и я метна на един слуга да му я обели.
— Предишният ми живот, Блашуивър. Това са умения, които аз — Лайтсонг — нямам никакво право да притежавам. Който и да съм бил преди да умра, той е могъл да жонглира. Той е разбирал от мореплаване. И е рисувал.
— Не би трябвало да се притесняваме за хората, които сме били преди — каза Блашуивър.
— Аз съм бог — заяви Лайтсонг, взе блюдото с обелената и нарязана гуава и предложи късче на Блашуивър. — И, кълна се в Привиденията на Калад, ще се притеснявам за каквото благоволя.
Тя помълча. После се усмихна и си взе резенче.
— Точно когато бях решила, че съм те разбрала и…
— Изобщо не си ме разбрала — подхвърли той небрежно. — Аз самият също не се разбирам. Това е проблемът. Е, ще ходим ли?
Тя кимна и тръгна с него през моравата, а слугите им вдигнаха слънчобраните, за да им правят сянка.
— Не можеш да ме убедиш, че никога не си се чудила — каза Лайтсонг.
— Скъпи — отвърна тя и засмука резенчето гуава. — Била съм скучна преди.
— Откъде знаеш?
— Защото съм била обикновена личност! Трябва да съм била… Добре, виждал ли си обикновени жени?
— Пропорциите им доста отстъпват на твоите стандарти, знам. Но много от тях са привлекателни.
Блашуивър потръпна.
— Моля те. Защо толкова искаш да знаеш за живота си като обикновен човек? А ако си бил убиец или изнасилвач? Още по-лошо, ако не си имал добър усет за мода?
Той изсумтя, забелязал искрата в окото й.
— Правиш се на наивна. Но мога да видя любопитството. Трябва да опиташ някои от тези неща, да им позволиш да ти кажат малко коя си била. Трябва да е имало нещо специално в теб, за да си се Завърнала.
— Хм. — Тя се усмихна и пристъпи към него. Той спря, щом пръстът й пробяга по гърдите му. — Е, ако ще опитваш нови неща днес, може би има още нещо, за което трябва да помислиш…
— Не се опитвай да сменяш темата.