Прекалено натрапчиво се държеше като възрастен. Лайтсонг не беше общувал с деца, но някои от слугите му — докато се учеха — бяха млади. Хоупфайндър не беше като тях. Според всички описания Хоупфайндър, като други млади Завърнали се, беше съзрял много бързо през първата си година живот и бе започнал да мисли и говори като възрастен, докато тялото му все още било на малко дете.
Хоупфайндър и Блашуивър продължиха да говорят за стабилността в града, споменаваха за различни актове на вандализъм. Откраднати военни планове, отровени градски хранителни складове. Лайтсонг ги остави да говорят. „Красотата на Блашуивър сякаш не го разсейва“, помисли той, докато ги наблюдаваше. Тя се зае с блюдото с плодове — с типичното си сладострастие взимаше и засмукваше резенчета ананас. Хоупфайндър или не го интересуваше, или не забелязваше, когато тя се наведеше напред и покажеше впечатляващо пищен бюст.
„Има нещо различно в него — помисли Лайтсонг. — Завърнал се е, когато е бил дете, и се е държал като дете за много кратко. Сега в някои отношения е възрастен, но в други — все още дете.“
Преобразяването беше направило Хоупфайндър по-зрял. Също така беше по-висок и физически по-внушителен от обикновените момчета на неговата възраст, макар и да не притежаваше изсечените величествени черти на напълно отраснал бог.
„И все пак — помисли Лайтсонг, докато хапваше резенче ананас, — различните богове имат различна външност. Блашуивър е нечовешки добре надарена, особено за толкова стройната й фигура. Но Мърсистар е пълна и закръглена. Други, като Олмадър, изглеждат физически стари.“
Знаеше, че не е заслужил с нищо могъщата си физика. Също като знанието как се жонглира, по някакъв начин той разбираше, че човек обикновено трябва да работи тежък ръчен труд, за да се сдобие с такива мускули. Излежаването, яденето и пиенето би трябвало да го направят дебел и отпуснат.
„Но е имало дебели богове — помисли той, спомнил си някои от картините, изобразяващи Завърнали се преди него. — В културната ни история е имало време, когато това се е приемало като идеал…“ Дали външността на Завърналите се имаше нещо общо с начина, по който ги виждаше обществото? Мнението на хората за идеална красота може би? Това със сигурност щеше да обясни Блашуивър.
Някои неща оцеляваха при преобразяването. Език. Умения. И социалният опит също. Предвид това, че боговете прекарваха живота си затворени на това плато, сигурно трябваше да са много по-лошо приспособени, отколкото бяха. Най-малкото трябваше да са невежествени и наивни. Но повечето бяха завършени интриганти, експерти в сложностите на политиката и с удивително добър усет за това, което ставаше във външния свят.
Самата памет не оцеляваше. Защо? Защо Лайтсонг можеше да жонглира и да разбере значението на думата „бушприт“, а в същото време не можеше да си спомни кои са били родителите му? И чие беше лицето, което виждаше в сънищата си? Защо напоследък в сънищата му господстваха бури и ветрове? Какво представляваше червената пантера, която отново се бе появила в кошмарите му предната нощ?
— Блашуивър — каза Хоупфайндър. — Стига. Преди да продължим, трябва да изтъкна, че явните ти опити да ме съблазниш няма да ти спечелят нищо.
Блашуивър извърна очи смутена.
Лайтсонг се измъкна от размишленията си и каза:
— Скъпи Хоупфайндър. Тя не се опитва да те съблазни. Трябва да го разбереш. Аурата на съблазън на Блашуивър просто е част от това, което е тя. Част от онова, което я прави толкова чаровна.
— Въпреки това. Няма да бъда склонен нито с това, нито от параноидните й аргументи и страхове.
— Връзките ми не смятат, че тези неща са просто „параноя“ — каза Блашуивър, след като отнесоха блюдата с плодове. На тяхно място дойде изстудено рибно филе.
— Връзки ли? — попита Хоупфайндър. — И кои точно са тези „връзки“, за които непрекъснато споменаваш?
— Хора в самия дворец на Бога крал.
— Всички имаме хора в двореца на Бога крал — отвърна Хоупфайндър.
— Аз нямам — намеси се Лайтсонг. — Може ли да ми дадете някой от вашите?
Блашуивър завъртя очи.
— Моята връзка е доста важна личност. Чува и знае някои неща. Войната наистина предстои.
— Не ти вярвам — каза той, докато човъркаше храната си. — Но това всъщност е без значение, нали? Не си тук, за да ме накараш да ти повярвам. Просто искаш армията ми.
— Кодовете ти — каза Блашуивър. — Защитните фрази за Безжизнените. Какво ще ни струва да ги получим?
Хоупфайндър зачовърка отново рибата си.