Дент се намръщи.
— Заобиколени?
Вивена кимна.
— Да живеят сред проститутки и банди, да им се налага да минават покрай такива неща всеки ден…
Дент се изсмя и я стресна.
— Принцесо. Вашите хора не живеят сред проститутки и банди. Вашите хора са проститутките и бандите.
Вивена спря насред улицата.
— Какво?!
Дент я погледна през рамо.
— Това е идрианският квартал. Тези бордеи се наричат Планинските земи.
— Невъзможно — отсече тя.
— Възможно, и още как — отвърна Дент. — Виждал съм го в градове по целия свят. Събират се имигранти, правят малък анклав. Този анклав удобно се пренебрегва от останалата част на града. Когато се поправят пътища, други места са първи. Когато се пращат стражи на патрул, избягват районите с чужденци.
— Тези съборетини са собственият им малък свят — каза крачещият до тях Тонк Фах.
Вивена изтръпна. „Не. Не, това е невъзможно.“
За жалост скоро започна да вижда, че е. Виждаше символи на Аустре, поставени — преднамерено ненатрапчиво — в ъглите на первази и на входове. Хора в сиво и бяло. Напомняния за планинските земи под формата на овчарски калпаци и вълнени наметала. И все пак, ако тези хора бяха от Идрис, бяха напълно покварени. Цветове зацапваха облеклата им, да не говорим за атмосферата на опасност и враждебност, която се излъчваше от тях. И как можеше една идрианка изобщо да си помисли да стане проститутка?
— Не разбирам, Дент. Ние сме мирен народ. Хора от планински селца. Открити сме. Дружелюбни.
— Такива хора не изтрайват дълго в бедняшки квартал — отвърна той. — Променят се или ги пребиват.
Вивена потръпна и я жегна гняв към Халандрен. „Бих могла да простя на халандренците, че са направили сънародниците ми бедни. Но това? Превърнали са овчарите и селяците в бандити и крадци. Превърнали са жените ни в проститутки и децата ни в улични гамени.“
Знаеше, че не бива да си позволи да се ядосва. И все пак се наложи да стисне зъби и много, много да се постарае, за да спре косата си да прелее в огненочервено. Образите събудиха нещо в нея. Нещо, за което настойчиво бе отбягвала да мисли.
„Халандрен е съсипал тези хора. Също както съсипа и мен, като властваше над детството ми, като ме принуди да уважа задължението да бъда взета и изнасилена в името на защитата на страната ми.
Мразя го този град.“
Непристойни мисли. Не можеше да си позволи да мрази Халандрен. Бяха й казвали това по много поводи. Напоследък й ставаше все по-трудно да си спомни защо.
Но успя да овладее омразата си, както и косата си. Малко по-късно Тейм се присъедини към тях и ги поведе към мястото на срещата. Бяха й казали, че ще е голям парк, но Вивена скоро видя, че думата „парк“ е доста пресилена. Мястото представляваше голо парче земя, засипано със смет и заобиколено от постройки от всички страни.
Групата й изчака в края на това мрачно подобие на градина, а Тейм продължи напред. Бяха се събрали хора, както бе обещал. Повечето бяха като тези, които бе видяла преди малко. Мъже със зловещо тъмни облекла и с цинични изражения. Наперени улични типове, жени в облекла на проститутки, изнурени старци.
Вивена се усмихна с усилие, но усмивката изглеждаше неискрена дори за самата нея. Заради тях промени цвета на косата си в жълто, цвета на радостната възбуда. Хората замърмориха.
Тейм скоро се върна и им махна да продължат.
— Чакай — каза му тя. — Исках да поговоря на обикновените хора, преди да се срещнем с водачите.
Тейм сви рамене.
— Както желаете…
Вивена пристъпи напред и заговори:
— Хора на Идрис. Дойдох при вас, за да ви донеса утеха и надежда.
Хората продължиха да си говорят. Много малко като че ли изобщо й обърнаха внимание. Тя преглътна.
— Знам, че животът ви е бил тежък. Но искам да ви уверя, че кралят наистина е загрижен за вас и иска да ви подкрепи. Ще намеря начин да ви върна у дома.
— У дома ли? — попита един от мъжете. — Да се върнем в планините?
Вивена кимна.
Няколко души изсумтяха и си тръгнаха. Вивена ги загледа притеснено.
— Почакайте — каза им. — Не искате ли да ме чуете? Нося вести от вашия крал.
Те останаха безразлични.
— Повечето просто искаха да се уверят, че сте тази, за която се говори, ваше височество — каза Тейм тихо.
Вивена се обърна отново към хората, които продължаваха да си говорят.
— Животът ви може да стане по-добър. Ще се погрижа за това.
— Животът ни вече е по-добър — отвърна й един мъж. — Тук печеля два пъти повече, отколкото там горе.
Други закимаха в съгласие.
— Тогава защо изобщо са дошли да ме видят? — прошепна тя отчаяно.
— Казах ви, принцесо — отвърна Тейм. — Те са патриоти. Държат на идрианското си потекло. Градски идрианци. Държим се заедно. Това, че сте тук, означава нещо за тях, не се безпокойте. Може да изглеждат безразлични, но ще направят всичко, за да си отмъстят на халандренците.