— Разбира се, разбира се — отвърна Рира. — Но дори патриотите би трябвало да заслужават награди. Нали?
Тримата я загледаха с очакване.
Вивена се изправи.
— Тръгвам си.
Изненадан, Дент сложи ръка на рамото й.
— Сигурна ли сте? Доста усилие ни отне, докато уговорим тази среща.
— Готова бях да работя с бандити и крадци, Дент — каза тя тихо. — Но да ги гледам и да знам, че са мои хора, е твърде трудно.
— Много бързате да ни съдите, принцесо — засмя се Рира. — Не ми казвайте, че не сте очаквали това, нали?
— Да очакваш нещо и да го видиш с очите си са различни неща, Рира. Очаквах вас тримата. Не очаквах да видя какво е станало с хората ни.
— А Петте видения? — попита Рира. — Идвате тук, съдите нас, по-долните, и си отивате? Не е много идрианско от ваша страна.
Тя ги огледа отново. Дългокосият Ашу вече беше станал и събираше охраната да си тръгват, като мърмореше за „загуба на време“.
— Какво знаете вие за това да си идрианец? — сопна се тя. — Къде е вашето преклонение пред Аустре?
Рира бръкна под ризата си и извади малък бял диск, изписан с имената на родителите му. Аустрианският знак за преклонение.
— Баща ми ме е донесъл на ръце дотук от планинските земи, принцесо. Умря, докато работеше на полетата Едгли. Измъкнах се от низините с болка в ожулените си кървящи ръце. Работих много упорито, за да направя нещата по-добри за вашите хора. Когато Вахр заговори за революция, му дадох пари, за да нахрани поддръжниците си.
— Купуваш Дъх — каза тя. — И принуждаваш домакини да стават проститутки.
— Живея — отвърна той. — И се грижа всички останали да имат достатъчно за храна. Вие ще направите ли нещо по-добро за тях?
Вивена се намръщи.
— Аз…
Замълча, щом чу писъците.
Жизненият й усет я разтърси, като предупреждение за много приближаващи се хора. Обърна се рязко, щом господарите на гетото изругаха и наскачаха от местата си. Видя нещо ужасно вън из градината. Униформи в пурпур и жълто на изгърбени мъже със сиви лица.
Безжизнени войници. Градската стража.
Хората се разпръснаха с писъци. Безжизнените нагазиха в градината, водени от няколко униформени живи градски стражи. Дент изруга и избута Вивена настрани.
— Бягайте!
Мечът му изсвистя от ножницата.
— Но…
Тонк Фах я сграбчи за ръката над лакътя и я задърпа извън сградата, докато Дент нападаше стражите. Господарите на гетото и хората им бягаха безредно, макар че градските стражи бързо се придвижваха да отрежат изходите.
Тонк Фах изруга и я дръпна в една уличка срещу градината.
— Какво става? — попита тя с разтуптяно сърце.
— Набег — отвърна Тонк Фах. — Не би трябвало да е много опасно, освен ако…
Затрещяха оръжия и писъците станаха още по-отчаяни. Вивена се озърна назад. Заклещени в капан, мъжете от гетото влизаха в бой с Безжизнените. Вивена се втрещи от ужас, докато гледаше как страховитите мъже със сиви лица газят между мечове и ками, без да обръщат внимание на раните. Съществата измъкнаха оръжията си и започнаха да нападат. Мъже ревяха и падаха, плувнали в кръв.
Дент застана да брани входа на уличката, в която бе Вивена. Бижутата беше изчезнала някъде.
— Привидения на Калад! — изруга Тонк Фах и пак задърпа Вивена. — Тези глупаци решиха да се съпротивляват. Сега вече сме в беда.
— Но как са ни намерили?
— Не знам. Все едно. Може да не търсят вас. Може просто да прочистват гетото. По-бързо!
Вивена се подчини и затича по задната уличка, като се мъчеше да не се спъне в полите на дългата си рокля. Беше ужасно непрактична да се бяга с нея, а и Тонк Фах непрекъснато я буташе напред и се озърташе притеснено назад. Чуваха се пъшкания и викове — Дент бранеше входа на уличката.
Вивена и Тонк Фах стигнаха до другия й край и видяха петима Безжизнени. Вивена се закова на място. Тонк Фах изруга.
Безжизнените изглеждаха като изсечени от камък, със зловещо мрачни изражения. Тонк Фах погледна назад, явно реши, че Дент няма да пристигне скоро, след което примирено вдигна ръцете си и пусна меча.
— Не мога сам да сваля петима, принцесо — прошепна той. — Не и Безжизнени. Ще трябва да се оставим да ни арестуват.
Безжизнените извадиха оръжията си.
— Ъъ… Ние се предаваме — каза Тонк Фах.
Съществата нападнаха.
— Бягай! — извика той, наведе се и грабна меча си от земята.
Вивена затича с всички сили. Тонк Фах се опита да я последва, но се наложи да спре, за да се защити. Тя погледна назад през рамо и видя как мечът му прониза врата на единия Безжизнен.
От съществото блъвна нещо, което не беше кръв. Други трима заобиколиха наемника, макар че той успя да извърти меча си и порази единия отзад в краката.