Двамата затичаха към нея.
Гледаше ги как се приближават, изтръпнала. Трябваше ли да остане? Да помогне…
„Как да помогнеш? — изпищя нещо в нея, нещо дълбоко и първично. — Бягай!“
И тя побягна. Затича презглава, смразена от ужас, взе първия завой, който видя, и се скри в следващата уличка. Затича към другия край, но в бързината се спъна в полата си.
Падна на каменната настилка и извика. Чу зад себе си стъпки и изпищя за помощ, пренебрегна болката в натъртения си лакът, отпра полата на дрехата си и остана само по долните гащи над коленете. Надигна се с усилие и изкрещя отново.
Нещо затъмни другия край на уличката. Изгърбена фигура със сива кожа. Вивена спря и се обърна рязко. Другите двама навлязоха в уличката зад нея. Тя опря гръб на стената, изведнъж изстинала. Изтръпнала.
„Аустре, Боже на Цветовете — помисли разтреперана. — Моля те…“
Тримата Безжизнени настъпиха към нея с извадени оръжия. Тя погледна надолу. Парче въже, разръфано, но още годно за използване, лежеше в сметта до захвърлената й зелена пола.
Като всичко друго, въжето я зовеше към себе си. Сякаш знаеше, че би могло да оживее отново. Тя не можеше да усети приближаващите се към нея Безжизнени, но като по ирония имаше чувството, че може да усети въжето. Можеше да си го представи как се извива около краката на съществата, как ги овързва.
„Онези Дихания, които имаш — беше й казал Дент. — Те са инструмент. Почти безценен. Определено могъщ…“
Погледна Безжизнените и нечовешки човешките им очи. Усети как сърцето й затуптя толкова силно, че сякаш някой блъскаше вътре в гърдите й. Загледа ги, докато се приближаваха.
И видя смъртта си, отразена в безчувствените им очи.
Със сълзи на лицето падна на колене и разтреперана сграбчи оръфаното въже. Знаеше механиката. Учителите й я бяха обучили. Трябваше да докосне падналата пола, за да извлече цвят от нея.
— Съживи се — помоли тя въжето.
Не последва нищо.
Тя знаеше механиката, но това явно не беше достатъчно. Заплака и очите й се замъглиха.
— Моля те. Моля те. Спаси ме!
Първият Безжизнен стигна до нея — онзи, който беше запушил другия край на уличката. Тя се присви уплашено върху мръсната улична настилка.
Съществото скочи над нея.
Тя вдигна очи стъписана и видя как съществото заби оръжието си в един от другите. Примига и чак сега го позна.
Не беше Дент. Нито Тонк Фах. Същество бе със сива кожа като онези, които я нападаха, и затова не го беше познала.
Буцата.
Той опитно отсече главата на първия си противник и размаха меча си. Нещо бистро плисна от обезглавеното същество, докато то падаше на гръб — явно мъртво, както щеше да е мъртъв всеки човек.
Буцата отби удара на другия Безжизнен страж. Отзад се появиха още двама. Връхлетяха, докато Буцата отстъпваше назад, стъпил здраво от двете страни на Вивена и изпънал меча си напред. От острието капеше прозрачна течност.
Безжизненият страж изчака другите двама да се приближат. Вивена потрепери. Беше твърде уморена — и твърде изтръпнала, — за да може да побегне. Погледна нагоре и видя нещо почти човешко в очите на Буцата, докато той вдигаше меча си срещу тримата. Беше първото чувство, което виждаше у Безжизнен, макар че можеше да си го е въобразила.
Решимост.
Тримата нападнаха. В невежеството си в Идрис беше предполагала, че Безжизнените са като гниещи скелети или трупове. Беше си представяла, че нападат на вълни, без никакво умение, но надарени с неумолима тъмна сила.
Беше грешила. Тези същества се движеха с вещина и координация досущ като живи хора. Само дето не говореха. Не викаха, нито пъшкаха. Пълна тишина, докато Буцата отбиваше атака, а след това заби лакът в лицето на един Безжизнен. Движеше се с плавност, каквато рядко бе виждала, умението му за кратък миг й заприлича на изумителната бързина, която Дент бе показал в ресторанта.
Буцата замахна и порази третия Безжизнен в крака. Един от другите двама обаче заби острието си в корема му. Нещо бистро плисна и от двете страни и опръска Вивена. Буцата дори не изпъшка, докато замахваше странично с меча си и отсече втора глава.
Безжизненият страж се свлече на земята и остави оръжието си в корема на Буцата. Вторият от останалите залитна назад, бистра кръв потече от крака му, а след това той също падна. Буцата насочи вниманието си към последния Безжизнен, който не отстъпи, а явно зае отбранителна стойка.
Стойката не го спаси. Буцата се справи с него за секунди — отсече дясната му ръка, последва удар в корема и съществото се смъкна на колене. С последно движение Буцата посече във врата на падналото същество и го спря, докато то се опитваше да пропълзи към Вивена с нож в ръка.