— Първият Завърнал се бил роден по това време. — Хойд пръсна шепа блестящ сребърен прах във въздуха пред себе си. — На борда на кораб, който плавал към брега. Сега Завърнали се може да се намерят във всички части на света, но първият — мъжът, когото вие наричате Во, но ние назоваваме само титлата му — се е родил тук, във водите на този залив. Той провъзгласил Петте видения. Седмица по-късно умрял.
— Мъжете от кораба му основали на тези пясъчни брегове кралство, наричано тогава Ханалд. Преди тяхното идване в джунглите съществувал само народът на Пан Кал, по-скоро множество рибарски селца, отколкото истинско кралство.
Блясъкът изтече и Хойд започна да пуска кафява пръст от другата си ръка, след като бръкна в нов джоб.
— Може би се чудите защо трябва да се връщам толкова назад. Не трябва ли да говоря за Велебран, за рухването на кралства, за Петимата учени, за Калад Узурпатора и неговата армия от привидения, който според някои все още се крие из тези джунгли и чака?… Това са събитията, върху които се съсредоточаваме, тези, които хората знаят най-добре. Да заговорим за тях обаче означава да пренебрегнем историята от триста години, която е довела до тях. Щеше ли да е имало Велебран без знанието на Завърналите се? Завърнал се, в края на краищата, е предрекъл войната и е подтикнал Страйфлавър да нападне кралствата отвъд планините.
— Страйфлавър ли? — прекъсна го Сири.
— Да, ваше величество — отвърна Хойд и засипа черен прах. — Страйфлавър. Друго име на Калад Узурпатора.
— Звучи като име на Завърнал се.
Хойд кимна.
— Така е. Калад наистина е бил Завърнал се, както и Миротвореца, мъжът, който го свалил от власт и основал Халандрен. Но все още не сме стигнали до тази част. Все още сме в Ханалд, кралството преден пост, основано от мъжете от екипажа на Първия Завърнал се. Те избрали съпругата на Първия Завърнал се за своя кралица, а след това със Сълзите на Едгли създали фантастични бои, които продавали за несметни богатства по целия свят. Скоро кралството се превърнало в център на оживена търговия.
Извади от халата си шепа цветчета и започна да ги пуска пред себе си.
— Сълзите на Едгли. Източник на богатството на Халандрен. Толкова дребни и толкова лесно се гледат тук. Но не могат да виреят на никоя друга почва. В други части на света боите се произвеждат много трудно. Скъпо. Според някои учени Велебран се е водила точно заради тези цветенца и кралствата Кут и Хут били унищожени от малки капчици цвят.
Цветчетата падаха по пода.
— Но само някои учени ли казват това, разказвачо? — попита Лайтсонг. Сири се извърна, почти забравила, че е тук. — Останалите какво казват? Защо се е водила Велебран според техните мнения?
Разказвачът помълча малко. А след това извади две шепи и запуска прах с няколко различни цвята.
— Дъх, ваша милост. Повечето са съгласни, че Велебран е била не само заради изцедени венчелистчета, а за много по-висока цена. Изцедени хора.
— Знаете, навярно, че кралската фамилия започнала да проявява все по-голям интерес към процеса, при който Дъх може да се използва, за да съживява предмети — продължи той. — Пробуждане, както било наречено тогава за първи път. Било е нов и зле разбиран акт. Все още е така, в много отношения. Въздействието на човешките души — тяхната сила да одухотворяват обикновени предмети и да връщат мъртвите към живот — е нещо, открито едва преди четири века. Кратък срок според сметките на боговете.
— За разлика от дворцовите заседания — промърмори Лайтсонг и хвърли поглед към жреците, които продължаваха да говорят за канализация. — Те май продължават цяла вечност според сметките на поне един бог.
Разказвачът не се смути от прекъсването и продължи:
— Дъх. Годините, довели до Велебран, са били време на Петимата учени и на откриването на нови Заповеди. За някои това е било време на велико просветление и наука. Други ги наричат най-тъмните времена за хората, защото тогава най-добре сме се научили как да се експлоатираме взаимно.
Започна да сипе две шепи прах, едната светложълта, другата — черна. Сири наблюдаваше развеселена. Той май преиначаваше това, което й говореше, за да не оскърби идрианските й възгледи. Какво всъщност знаеше тя за Дъх? Рядко беше виждала някой Пробуждащ в двора. А дори и тогава всъщност не я беше интересувало. Монасите говореха против тези неща, но тя им беше обръщала толкова внимание, колкото и на учителите си.