— Един от Петимата учени направил откритие — продължи Хойд, докато пускаше от шепите си бели ивици, малки накъсани парчета хартия с писмо по тях. — Заповеди. Методи. Начините, по които би могъл да се създаде Безжизнен от един-единствен Дъх.
— Това може би ви изглежда нещо дребно. Но трябва да се вгледате в миналото на това кралство и неговото основаване. Халандрен е възникнал от слугите на един Завърнал се и се е развил с енергични търговски усилия. Контролирал изключително доходен район, който, с откриването и поддържането на северните проходи — съчетано с все по-опитно корабоплаване — се превръщал в съкровище, за което ламтял целият останал свят. — Замълча и другата му ръка се вдигна нагоре и започна да пуска малки късчета метал, който падаше по каменната настилка със звук почти като капещ дъжд. — И тъй, войната дошла. Първите учени се разцепили, присъединили се към различни страни. Някои кралства се домогнали до Безжизнените, а други — не. Някои кралства разполагали с оръжия, за които други можели само да завиждат.
— За да отговоря на божия въпрос, според моята история има друга причина за Велебран: възможността да се създават Безжизнени евтино. Преди откриването на Заповедта на единствения Дъх създаването на Безжизнен отнемало петдесет Дъха. Допълнителни войници може да се използват ограничено, ако можеш да се сдобиеш само с един за всеки петдесет души, които вече имаш. Но ако можеш да създадеш Безжизнен с един Дъх… едно за едно… това ще удвои силите ти. И половината от тях няма да се налага да се хранят. — Металът спря да пада. — Безжизнените не са по-силни от живите — каза Хойд. — Същите са. Не са по-опитни от живите. Същите са. Но да не се налага да се хранят като живите? Това предимство било огромно. Прибавете към него способността им да пренебрегват болка и никога да не изпитват страх… и изведнъж имате армия, срещу която не може да се устои. Калад отишъл още по-далеч, след като казват, че създал нов и още по-силен вид Безжизнени, спечелвайки си още по-плашещо предимство.
— Какъв нов вид Безжизнени? — попита Сири, обзета от любопитство.
— Никой не помни, ваше величество — обясни Хойд. — Хрониките от онова време са се изгубили. Според някои били изгорени преднамерено. Каквото и да е било естеството на Привиденията на Калад, те били плашещи и ужасни — дотолкова, че макар подробностите да са се изгубили с времето, привиденията още живеят в сказанията ни. И в проклятията ни.
— Наистина ли съществуват някъде там? — попита Сири и потръпна, щом извърна очи към далечните невидими джунгли. — Както се твърди? Невидима армия, която чака Калад да се върне и да я командва отново?
— Уви, мога само да разказвам истории. Както казах, много от онова време вече е изгубено за нас.
— Но знаем кралската фамилия — каза Сири. — Избягали са, защото не са се съгласили с това, което е направил Калад, нали? Видели са морални проблеми в използването на Безжизнени?
Разказвачът на истории се поколеба.
— Ами, да — отвърна най-сетне с лека усмивка зад бялата брада. — Да, ваше величество.
Тя повдигна вежда.
— Лъже те — измърмори Лайтсонг, наведен към нея.
— Ваша милост — каза разказвачът с дълбок поклон. — Моля за извинение. Има противоречиви обяснения! Аз съм просто разказвач на истории — на всички истории.
— А какво казват другите истории? — попита Сири.
— Не са единодушни, ваше величество. Вашите хора говорят за религиозно възмущение и за измяна на Калад Узурпатора. Народът Пан Кал разказва за усилията, които положила кралската фамилия, за да придобие могъщи Безжизнени и Пробуждащи, а след това била изненадана, когато инструментите им се обърнали срещу тях. В Халандрен говорят, че кралската фамилия се съюзила с Калад, като го направили свой пълководец и пренебрегнали волята на народа, стремейки се кръвожадно към война.
Вдигна глава и започна да сипе шепи черен въглен.
— Но времето изгаря зад нас и оставя само пепел и спомен. Този спомен преминава от ум в ум и накрая — до моите устни. Когато всичко е лъжа и всичко е истина, има ли значение, ако някой каже, че кралската фамилия е искала да създава Безжизнени? Всеки си има своята вяра.
— Тъй или иначе, Завърналите се наложили властта си над Халандрен — каза тя.
— Да. И дали на страната ново име, вариант на старото. И все пак някои със съжаление говорят за кралската фамилия, която напуснала, отнасяйки кръвта на Първия Завърнал се в своите планински земи.
Сири се намръщи.
— Кръвта на Първия Завърнал се?
— Да, разбира се — каза Хойд. — Жена му, бременна с неговото дете, станала първата кралица на тази земя. Вие сте негова потомка.