Тя се стъписа.
Лайтсонг я погледна с любопитство.
— Не знаехте ли за това? — Обичайната насмешлива нотка липсваше в тона му.
Тя поклати глава.
— Дори да е известно на народа ми, не говорим за това.
Това като че ли се стори интересно на Лайтсонг. Жреците долу се прехвърляха на друга тема — нещо за сигурността в града и увеличаване на патрулите в бедняшките квартали.
Тя се усмихна, доловила деликатен начин да стигне до въпросите, които наистина искаше да зададе.
— Това означава, че Боговете крале на Халандрен са продължили без кръвта на Първия Завърнал се.
— Да, ваше величество — каза Хойд и засипа пред себе си натрошена глина.
— А колко Богове крале е имало?
— Петима, ваше величество. В това число Негово безсмъртно величество бог Сузеброн, но без Миротвореца.
— Петима крале. За триста години?
— Да, ваше величество. — Хойд извади шепа златна прах и я засипа пред себе си. — Династията на Халандрен била основана след края на Велебран, като първият спечелил Дъха и живота си от самия Миротворец, почитан затова, че премахнал Привиденията на Калад и донесъл мирен край на Велебран. От този ден всеки Бог крал създавал мъртвороден син, който след това се Завръщал и заемал мястото му.
Сири се наведе напред.
— Чакай. Как Миротвореца е създал нов Бог крал?
— А. — Хойд замълча и започна да сипе черна прах с лявата си шепа. — Виж, това е история, изгубена във времето. Как ли, наистина? Дъхът може да се предава от един човек на друг, но Дъхът — колкото и много да е — не прави някого бог. Според легендите Миротвореца умрял, като дарил Дъха си на своя наследник. В края на краищата, не може ли един бог да отдаде живота си, като благослови друг?
— Не бих казал, че е признак на душевна стабилност — подхвърли Лайтсонг и махна на слугите да донесат още грозде. — Не поощряваш вярата в предците ни, разказвачо на истории. Освен това, дори един бог да отдаде Дъха си, това не прави приемника божествен.
— Аз само разказвам историите, ваша милост — повтори Хойд. — Може да са верни, може да са измислици. Знам само, че историите съществуват и че трябва да ги разказвам.
„Колкото е възможно по-многословно при това“, помисли Сири, докато го гледаше как извади от поредния джоб шепа ситна трева и пръст и ги заизсипва бавно между пръстите си.
— Говоря за основавания, ваша милост — продължи Хойд. — Миротвореца не е бил обикновен Завърнал се, защото успял да спре опустошенията на Безжизнените. Всъщност той прогонил Привиденията на Калад, които образували ядрото на армията на Халандрен. С това обезсилил народа си. Направил го в усилието си да донесе мир. Дотогава, разбира се, за Кут и Хут вече било твърде късно. Но другите кралства — Пан Кал, Тетрадел, Гис и самият Халандрен — излезли от конфликта.
— Не можем ли да очакваме повече от този бог на боговете, след като е могъл да постигне толкова много? Може би все пак е направил нещо неповторимо, както твърдят жреците. Оставил е някакво семе в Боговете крале на Халандрен, за да могат да прехвърлят силата и божествеността си от баща на син?
„Наследство, което би им дало правото да управляват — помисли Сири и лапна разсеяно едно зърно грозде. — С такъв удивителен бог за свой праотец биха могли да станат Богове крале. И единствените, които биха могли да ги застрашат, ще са…
Кралската фамилия на Идрис, които явно водят родословната си линия от Първия Завърнал се. Друго божествено наследство, съперничещо на законната власт в Халандрен.“
Това все още не й казваше как умират Боговете крале. Нито обясняваше как някои богове — като Първия Завърнал се — са можели да създават деца, а други — не.
— Те са безсмъртни, нали? — попита Сири.
Хойд кимна. Останалата трева и пръст бавно се изсипаха от шепата му и той премина на друга тема, като извади шепа бяла прах.
— Самата истина, ваше величество. Като всички Завърнали се, Боговете крале не остаряват. Вечната младост е дар за всички, достигнали Петото извисяване.
— Но защо е имало петима Богове крале? — попита тя. — Защо е умрял първият?
— Защо всички Завърнали се умират, ваше величество? — попита вместо отговор Хойд.
— Защото са смахнати — подхвърли Лайтсонг.
Разказвачът на истории се усмихна.
— Защото се уморяват. Боговете не са като обикновените хора. Те се връщат заради нас, не за себе си, и когато не могат повече да понасят живота, си отиват. Боговете крале живеят само колкото е нужно, за да оставят наследник.
Сири се сепна.
— И това е общоизвестно? — попита тя и леко се присви, очаквайки уклончив отговор.