— Хубаво. — Тя стисна очи. Чувстваше се обезсърчена, съжаляваше, че не е достатъчно силна, за да не се поддава на всички тези чувства. Но не беше. Беше ги сдържала твърде дълго. Това беше проблемът.
— Това изобщо не беше заради сестра ви, нали? — попита тихо Дент. — Идването тук?
Тя поклати глава, все още стиснала очи.
— Защо тогава?
— Учих се през целия си живот — прошепна тя. — Аз бях тази, която трябваше да се принесе в жертва. Когато Сири замина на мое място, станах нищо. Трябваше да дойда и да си го върна.
— Но току-що казахте, че винаги сте мразили Халандрен — каза той объркано.
— Мразех го. И го мразя. Точно затова трябваше да дойда.
Той помълча малко, после каза:
— Май е доста сложно за един наемник.
Вивена отвори очи. Не беше сигурна дали самата тя го разбира. Винаги беше сдържала омразата си, позволяваше й да се прояви само в презрение към Халандрен и порядките на тази страна. Сега се беше изправила пред тази своя омраза. Беше я признала. По някакъв начин Халандрен можеше да бъде омразен и изкусителен в същото време. Беше все едно… знаеше, че допреди да дойде тук и да го види с очите си, нямаше как да е имала верен фокус — истинско разбиране, реален образ на онова, което бе унищожило живота й.
Вече разбираше. Ако Диханията й щяха да помогнат, щеше да ги използва. Също както Лемекс. Също както онези от гетото. Не беше над тях. Не можеше дори да претендира, че е била.
Дент едва ли щеше да го разбере. Затова Вивена кимна към Бижутата и попита:
— Какво прави тя?
— Слага нов мускул. Мускулите не могат да работят както трябва, ако просто ги зашиеш. Трябва да го смени целия.
— С винтове?
Дент кимна.
— Да. Право в костта. Действа добре. Не идеално, но добре. Никоя рана на Безжизнен не може да се оправи съвършено. Просто ги зашиваш и ги напомпваш с нов алкохол сукървица. Ако ги кърпиш много пъти, тялото ще спре да работи добре и ще трябва да похарчиш нов Дъх, за да ги задържиш на крака. Тогава обикновено е най-добре да купиш друго тяло.
Спасена от чудовище. Може би това я правеше толкова решена да използва своя Дъх. Трябваше да е мъртва, но Буцата я беше спасил. Дължеше живота си на нещо, което не трябваше да съществува. Още по-лошо — погледнеше ли по-дълбоко в себе си, откриваше, че изпитва предателска жал към съществото. Дори привързаност. Предвид това предполагаше, че вече е прокълната дотолкова, че използването на Дъха й ще е без значение.
— Той се би добре — промълви тя. — По-добре от Безжизнените на градската стража.
— Не всички Безжизнени са еднакви — отвърна Дент. — Повечето са направени от каквото тяло се случи подръка. Ако платиш добре, можеш да получиш някой, който е бил много опитен приживе.
Побиха я ледени тръпки, щом си спомни мига на човечност, която бе видяла на лицето на Буцата, докато я защитаваше. Щом едно немрящо чудовище можеше да е герой, то и една благочестива принцеса можеше да извърши светотатство. Или все още се опитваше да оправдае действията си?
— Умение — промълви тя. — Те го запазват?
Дент кимна.
— Донякъде поне. Предвид цената, която платихме за този приятел, трябва да е бил доста добър войник. И затова си струва парите, времето и главоболията да го възстановим, вместо да купуваме нов.
„Гледат на него като на вещ“, помисли Вивена. Както и тя трябваше да гледа на него. И все пак, все повече и повече, мислеше за Буцата като за „той“. Той беше спасил живота й. Не Дент, не Тонк Фах. Буцата. Струваше й се, че са длъжни да проявят повече уважение към него.
Бижутата приключи с мускулите, след което заши здраво кожата с дебела нишка.
— Макар че ще е изцерен донякъде, най-добре е да използваш нещо силно за зашиването, та раната да не се отвори отново.
Вивена кимна.
— И… сокът.
— Алкохол сукървица — каза Дент. — Открит от Петимата учени. Чудесно вещество. Наистина държи Безжизнените добре на крака.
— Това ли е позволило да се случи Велебран? — попита тя. — Намирането на подходящата смес?
— Отчасти. Това, както и откриването — пак от един от Петимата учени, забравям кой беше — на няколко нови Заповеди. Ако наистина искате да бъдете Пробуждаща, принцесо, това трябва да научите. Заповедите.
Тя кимна и каза:
— Научи ме.
Бижутата извади малка помпа и прикрепи маркучето й към малка клапа на тила на Буцата. Започна да помпа алкохола сукървица, като движеше помпата много бавно, сигурно за да не се пръснат кръвоносните съдове.
— Ами, има много Заповеди — каза Дент. — Ако човек иска да съживи въже — като онова, което се опитахте да използвате в уличката, — добра заповед е „дръж неща“. Изговаряте я с ясен глас и със силата на волята си карате Дъха да задейства. Ако го направите добре, въжето ще сграбчи онова, което е най-близо. „Защити ме“ е друга добра заповед, макар че може да се изтълкува по доста странни начини, ако не си представите точно какво искате.