Война, която нейният народ не можеше да спечели. Това беше друга основателна причина конфликтът да стане неизбежен. Както беше намекнал Хойд, когато една страна има непреодолимо превъзходство, резултатът е война. Халандрен беше изграждал армиите си от Безжизнени от столетия и големината им ставаше ужасяваща. Халандрен имаше все по-малко и по-малко да загуби от едно нападение. Трябваше да го е осъзнал по-рано, вместо да си въобразява, че всичко това ще се разсее с идването на новата кралица.
Блашуивър изпухтя недоволно и той забеляза, че е забелязала погледа му към Сири. Наблюдаваше кралицата с явна неприязън.
Лайтсонг мигновено смени темата.
— Знаеш ли нещо за тунелен комплекс под Двора на боговете?
Блашуивър се обърна към него и повдигна рамене.
— Разбира се. Под някои палати има тунели, за складове и други такива неща.
— Слизала ли си в някой от тях?
— Аз?! Защо ще пълзя в подземни складове? Знам за тях от върховната си жрица. Когато постъпи на служба при мен, ме попита дали искам моят да бъде свързан с главния комплекс тунели. Казах, че не искам.
— Защото не си искала други да имат достъп до палата ти?
— Не — отвърна тя и отново насочи вниманието си към жреците долу. — Защото не исках да търпя трополенето покрай цялото това копаене. Ще ми налееш ли още вино?
Сири дълго наблюдава дебатите. Чувстваше се малко както Лайтсонг беше казал, че се чувства. Понеже нямаше право на глас в това, което правеше дворът, беше отчайващо да следи какво става. И все пак искаше да знае. Споровете на жреците бяха в известен смисъл единствената й връзка със света.
Това, което чу, не я обнадежди. Времето течеше, слънцето се смъкваше все по-ниско и слугите палеха големите факли по пътеката. Сири се чувстваше все по-обезсърчена. Съпругът й навярно щеше или да бъде убит, или убеден да се самоубие следващата година. Родината й, на свой ред, щеше да бъде нападната от същото това кралство, което управляваше съпругът й… но той не можеше да направи нищо, за да предотврати това, защото нямаше как да общува с тях.
Освен това изпитваше и чувство за вина, че всички предизвикателства и проблеми всъщност я радваха. У дома трябваше да се държи непокорно и да прави всичко напук, за да намери някаква възбуда. Тук трябваше само да стои и да наблюдава и нещата щяха да започнат да се сгромолясват едно върху друго и да вдигат суматоха. Суматохата и сега беше твърде много, но това не й пречеше да изпитва тръпка на възбуда от своята роля в нея.
„Тъпа глупачка — каза си. — Всичко, което обичаш, е в опасност, а ти мислиш колко възбуждащо е това?“
Трябваше да намери начин да помогне на Сузеброн. Навярно щеше да може да го измъкне от потискащата власт на жреците. След това той може би щеше да направи нещо, за да помогне на родината й. Мисълта й тръгна в тази посока и тя едва не пропусна коментара отдолу. Беше изречен от жреца, който твърдо защитаваше обявяването на война.
— Не сте ли чули за идрианския агент, който предизвиква хаос в града? — попита жрецът. — Идрианците се подготвят за войната! Те знаят, че конфликтът е неизбежен, и са започнали да действат срещу нас!
Сири наостри уши. „Идриански агенти в града?“
— Ба — възрази друг от жреците. — „Агентът“, за когото говориш, казват, че била принцеса от кралската фамилия. Това очевидно са приказки за простолюдието. Защо принцеса ще идва тайно в Т’Телир? Тези слухове са нелепи и необосновани.
Сири се намръщи. Това поне беше безспорна истина. Сестрите й не бяха от типа хора, които ще дойдат и ще действат като „идриански агенти“. Усмихна се, като си представи кротката си сестра монахиня — или дори Вивена, със скромното й моминско облекло и благовъзпитано поведение — как идват тайно в Т’Телир. Отчасти й беше малко трудно да повярва, че Вивена наистина е възнамерявала да стане съпруга на Сузеброн. Строгата педантична Вивена? В екзотичния двор, с тези безумно пищни одежди?
Стоическата студенина на Вивена изобщо нямаше да е склонила Сузеброн да смъкне величествената маска на бог и монарх. Видимото й неодобрение щеше да я е отчуждило от богове като Лайтсонг. Вивена щеше с ненавист да носи красивите дрехи и изобщо нямаше да хареса пъстрите цветове и пищното разнообразие на града. Сири можеше и да не е идеалната за тази роля, но бавно започваше да осъзнава, че Вивена също нямаше да е добър избор.
Няколко души бавно се приближаваха към нея по пътеката. Сири беше твърде унесена в мислите си, за да им обърне особено внимание.
— За ваша близка ли говорят? — попита някой.
Сири се сепна и се обърна рязко. Зад нея стоеше тъмнокоса богиня, облечена в пищна — и разголваща — рокля в зелено и сребристо. Като повечето богове, се извисяваше с цяла глава над простосмъртните и гледаше Сири от високо, повдигнала вежда.