— Ваша… милост? — отвърна смутено Сири.
— Обсъждат прочутата тайна принцеса — каза богинята и махна с ръка. — Би трябвало да е ваша роднина, ако наистина има кралските къдрици.
Сири отново погледна към жреците.
— Сигурно са сбъркали. Аз съм единствената принцеса тук.
— Слуховете за нея са доста убедителни.
Сири замълча.
— Моят Лайтсонг е започнал да те харесва, принцесо — каза богинята и скръсти ръце.
— Беше много мил с мен — отвърна Сири предпазливо, като се постара да представи подходящия образ — на личността, която беше наистина, само че по-малко застрашаваща. Малко повече смутена. — Може ли да попитам коя богиня сте, ваша милост?
— Блашуивър — отвърна богинята.
— Радвам се, че се запознахме.
— Не, не се радваш — каза Блашуивър. Наведе се над нея и присви очи. — Не ми харесва това, което правиш тук.
— Извинете?
Блашуивър вдигна пръст.
— Той е по-добър човек от всеки от нас, принцесо. Не се опитвай да го поквариш и да го въвлечеш в схемите си.
— Не разбирам за какво говорите.
— Няма да ме подведеш с фалшивата си наивност — каза Блашуивър. — Лайтсонг е добър човек — един от последните, които ни останаха в двора. Ако го поквариш, ще те унищожа. Разбра ли ме?
Сири кимна сковано, а Блашуивър се обърна и се отдалечи, като подметна:
— Намери си някой друг, в чието легло да се качиш, малка кучко.
Сири гледаше след нея стъписана. Когато най-сетне се съвзе, се изчерви и побягна.
Докато се върне в двореца, беше съвсем готова за банята си. Влезе в къпалнята и се остави на слугините да я съблекат. Те се оттеглиха с дрехите и отидоха да приготвят вечерния й тоалет. Това остави Сири в ръцете на по-низшите слугини, чиято задача беше да я придружат до огромната вана и да я изкъпят.
Отпусна се в топлата вода и въздъхна, щом жените се заловиха за работа. Други няколко — застанали напълно облечени в дълбоката вода — вчесаха косата й и я подкъсиха — нещо, което им бе заповядала да правят всяка вечер.
За няколко мига Сири се унесе и си позволи да забрави за заплахите, които грозяха народа й и съпруга й. Позволи си дори да забрави за Блашуивър и неприязнения й, породен от неразбиране тон. Просто се наслади на топлината и мириса на смесената с благоухания вода.
— Поискали сте да говорите с мен, кралице? — попита нечий глас.
Сири се сепна, скри бързо тялото си под водата и тя се разплиска от ваната.
— Сини пръсти — сопна се Сири. — Мисля, че това го изяснихме още първия ден.
Той стоеше до ръба на ваната, с посинели пръсти и притеснен както винаги.
— О, моля ви — каза той. — Имам дъщери, два пъти по-големи от вас. Известихте ме, че искате да говорите с мен. Е, ще говоря тук. Далече от случайни уши.
Кимна на няколко от момичетата и те започнаха да плискат и да си бъбрят, тоест да вдигат шум. Сири се изчерви и подстриганата й коса стана тъмночервена, макар че няколкото плуващи във водата отрязани кичура си останаха руси.
— Не преодоляхте ли вече този свой свян? — попита Сини пръсти. — Вече от няколко месеца сте в Халандрен.
Сири го изгледа, но си остана свита под водата, макар че остави слугините да продължат с косата й и да търкат гърба й.
— Няма ли да изглежда подозрително, че слугините вдигат толкова шум? — попита тя.
Сини пръсти махна с ръка.
— Повечето в двореца ги смятат за второкласни слуги. — Тя разбра какво има предвид. Тези жени, за разлика от редовните слугини, носеха кафяво. Бяха от Пан Кал.
— Пратихте ми съобщение — заговори Сини пръсти. — Какво имахте предвид с това, че имате информация, свързана с плановете ми?
Сири прехапа устна. Прехвърли бързо наум десетината идеи, които беше обмислила, и ги отхвърли до една. Какво знаеше наистина? Как можеше да накара Сини пръсти да иска размяна?
„Той ми подсказа някои неща — помисли тя. — Опита се да ме изплаши, за да не спя с краля. Но нямаше причина да ми помага. Едва ме познаваше. Сигурно е имал други мотиви да не иска да се роди наследник.“
— Какво става, когато нов Бог крал вземе трона? — попита тя предпазливо.
Той я изгледа.
— Значи сте се досетили?
„За какво?“
— Разбира се, че се досетих — каза на глас.
Сини пръсти закърши нервно ръце.
— Да, разбира се. Значи можете да разберете защо съм толкова нервен! Толкова усилия положихме да стигна до този пост. Не е лесно за човек от Пан Кал да се издигне толкова високо в теокрацията на Халандрен. След като заех мястото, положих толкова усилия да осигуря работа за хората си. Тези момичета, които ви къпят… животът им е много по-добър, отколкото на сънародниците им, които работят на полетата за багрила. Всичко това ще се загуби. Ние не вярваме в боговете им. Защо да се отнасят с нас толкова добре, колкото с хората от собствената им вяра?