— Все още не разбирам защо трябва да се случи това — каза Сири предпазливо.
Той махна нервно с ръка.
— Разбира се, че не е задължително да се случи, но традицията си е традиция. Халандренците са много разпуснати във всяка друга област — освен в религията. Когато бъде избран нов Бог крал, слугите му се подменят. Няма да ни убият, за да ни пратят в отвъдния живот с господаря ни — този ужасен обичай не е спазван от времето преди Велебран, — но ще бъдем освободени. Един нов Бог крал олицетворява ново начало.
Спря да крачи и я погледна. Тя все още беше гола във водата, неловко покрила се с ръце.
— Но мисля, че сигурността на работата ми е по-малкият проблем — каза той.
— Не ми казвай, че си притеснен за моята безопасност повече, отколкото за мястото си в двореца — изсумтя Сири.
— Не, разбира се — отвърна той. Коленичи до ваната и заговори тихо. — Но животът на Бога крал… е, това ме тревожи.
— Тъй. Все още не съм успяла да реша — каза Сири. — Доброволно ли отдават живота си Боговете крале, след като се сдобият с наследник, или ги принуждават?
— Не съм сигурен — призна Сини пръсти. — Моите хора разказват истории, свързани със смъртта на последния Бог крал. Казват, че епидемията, която той изцерил… ами, той дори не е бил в града, когато се е случило „изцеряването“. Подозрението ми е, че по някакъв начин са го принудили да предаде Диханията си на своя син и това го е убило.
„Той не знае — помисли Сири. — Не разбира, че Сузеброн е ням.“
— Колко си се доближавал до Бога крал в службата си?
Той сви рамене.
— Толкова, колкото може да се позволи на слуга, смятан за нечестив. Не ми е позволено да го докосвам или да говоря с него. Но, принцесо, служил съм му през целия си живот. Не е мой бог, но е нещо по-добро. Мисля, че тези жреци гледат на боговете си като на пълнеж. За тях всъщност е без значение кой заема мястото. Колкото до мен, служил съм на негово величество през целия си живот. Бях нает в двореца като юноша и помня детството на Сузеброн. Чистех покоите му. Той не е моят бог, но е моят крал. А сега тези жреци се канят да го убият.
Закрачи отново и отново закърши ръце.
— Но нищо не може да се направи.
— Може — каза тя.
Той махна с ръка.
— Дадох ви предупреждение и вие го пренебрегнахте. Знам, че изпълнявате задълженията си като съпруга. Сигурно бихме могли да направим нещо, за да прекъснем бременността ви.
Сири се изчерви.
— Никога не бих направила такова нещо! Аустре го забранява.
— Дори за да спасите живота на Бога крал? Но… разбира се. Какво е той за вас? Вашият похитител и тъмничар. Да. Може би предупрежденията ми бяха напразни.
— Не съм безразлична, Сини пръсти. И мисля, че трябва да спрем това преди да сме стигнали до тревогите за наследник. Говорила съм с Бога крал.
Сини пръсти замръзна и я погледна втрещено.
— Какво?!
— Говорих с него — призна Сири. — Не е толкова безсърдечен, колкото може би си мислиш. Не мисля, че това трябва да свърши с неговата смърт и хората ви да загубят местата си в двореца.
Сини пръсти я изгледа толкова втренчено, че тя отново се изчерви и се потопи още във водата.
— Разбирам, че сте се домогнали до властова позиция.
„Или поне изглежда властова“, помисли тя със съжаление.
— Ако нещата тръгнат така, както искам, ще се постарая да се погрижат за хората ви.
— А моята част от сделката? — попита той.
— Ако нещата не тръгнат както искам… — Сири си пое дълбоко дъх, с разтуптяно сърце. — Искам да измъкнеш Сузеброн и мен от двореца.
Мълчание.
— Споразумяхме се — каза той накрая. — Но нека да се постараем да не се стига до това. Богът крал осъзнава ли опасността от страна на собствените му жреци?
— Да — излъга Сири. — Всъщност той знаеше за нея преди мен. Той ми каза, че трябва да се свържа с теб.
— Нима? — попита Сини пръсти и се намръщи.
— Да — каза Сири. — Ще те държа в течение как да направим така, че нещата да тръгнат добре за всички нас. А дотогава ще съм благодарна, ако ми позволиш да изляза от банята.
Сини пръсти кимна замислено и излезе от къпалнята. За Сири обаче се оказа трудно да успокои нервите си. Не беше сигурна дали се е справила добре с размяната. Като че ли беше спечелила нещо. Оставаше да измисли как да го използва.
35.
Вивена се свести смъртно уплашена. Всичко я болеше. Опита се да се размърда, но ръцете и краката й бяха вързани. Успя само да се превърти в още по-неудобна поза.