Той я погледна, както беше отпуснала глава на рамото му и притворила очи.
— Мисля, че се справяш по-добре, отколкото смяташ. Повечето хора в родината ми не ме разбираха и наполовина толкова добре като теб.
Той започна да пише и тя отвори очи.
„Трудно ми е да ти повярвам.“
— Истина е — увери го тя. — Непрекъснато ми казваха, че трябва да стана друга.
„Кой?“
— Сестра ми — отвърна тя с въздишка. — Жената, за която трябваше да се ожениш. Тя беше всичко, което трябва да е дъщерята на един крал. Сдържана, кротка, послушна, образована.
„Скучно“, написа той и се усмихна.
— Вивена е чудесна — каза Сири. — Винаги беше много мила с мен. Просто… ами, мисля, че искаше да съм по-сдържана.
„Не мога да разбера това — написа той. — Ти си чудесна. Толкова изпълнена с живот и възбуда. Жреците и слугите в двореца носят цветове, но вътре в тях няма цвят. Просто изпълняват задълженията си, строги и сериозни. Ти имаш вътрешен цвят, толкова много, че избликва навън и оцветява всичко около теб.“
Тя се усмихна.
— Звучи като БиоХрома.
„Ти си по-искрена от БиоХрома — написа той. — Моят Дъх прави нещата по-ярки, но не е мой. Твоето си е твое.“
Тя усети как косата й преля от тъмночервено в златисто. Въздъхна със задоволство и се притисна още малко към него.
„Как го правиш това?“, написа той.
— Кое?
„Променяш косата си.“
— Това е несъзнателно. Става руса, ако съм щастлива или доволна.
„Значи си щастлива? — написа той. — С мен?“
— Разбира се.
„Но когато говориш за планините, има такъв копнеж в гласа ти.“
— Липсват ми — каза тя. — Но ако си отида оттук, ти също ще ми липсваш. Човек не може да има всичко, което иска, защото исканията си противоречат.
Помълчаха. Той остави дъската настрани, прегърна я колебливо и се отпусна на леглото. Червенина пропълзя в косата й, щом осъзна, че се е сгушила до него само по долна риза.
„Но какво пък, женени сме“, помисли си.
Единственото, което разваляше хубавия миг, беше къркоренето в стомаха й. След няколко мига Сузеброн отново посегна към дъската и попита:
„Гладна ли си?“
— Не. Стомахът ми е немирник. Обажда се, когато е пълен.
Той помисли, после написа: „Сарказъм?“
— Само мъничко. Успокой се. Ще оцелея.
„Не яде ли преди да дойдеш в стаята ми?“
— Ядох. Но израстването на толкова много коса изтощава. После винаги съм гладна.
„Гладна всяка нощ? — написа той бързо. — И нищо не каза?“
Тя сви рамене.
„Ще ти поръчам храна.“
— Не, не можем да си позволим да се издадем.
„Какво да издадем? — написа той. — Аз съм Бог крал — получавам храна винаги когато пожелая. И преди съм поръчвал нощем. Това няма да е странно.“
Стана и тръгна към вратата.
— Почакай!
Той се обърна и я погледна през рамо.
— Не можеш да отидеш до вратата така, Сузеброн — каза тя тихо, за да не би някой да подслуша. — Облечен си.
Той се намръщи.
— Поне раздърпай дрехите си малко — каза тя и бързо скри дъската му за писане.
Той си разкопча яката, после захвърли на пода връхния си черен халат и остана по долна риза. Вдигна ръка и разроши тъмната си коса. Обърна се към нея и я погледна питащо.
— Идеално — каза тя и придърпа завивките до шията си да се покрие. Загледа с любопитство как Сузеброн почука на вратата.
Тя веднага се отвори. „Твърде важен е, за да отвори сам“, помисли Сири.
Той заповяда да донесат храна, като сложи ръка на корема си, след което посочи навън. Слугите — Сири почти не ги видя през открехнатата врата — се разбързаха да изпълнят заповедта му. Той се обърна, след като вратата се затвори, върна се при нея и седна на леглото.
След няколко минути влязоха слуги с маса за хранене и стол. Отрупаха масата с храна — от печена риба до мариновани зеленчуци и варени стриди.
Сири наблюдаваше всичко това с удивление. „Няма начин да са я приготвили толкова бързо. Просто са я държали готова в кухните, ако богът им случайно огладнее.“
Беше повече от прекомерно разхищение, но беше удивително също така. Издаваше стил на живот, какъвто хората в Идрис не можеха дори да си представят, символ на неравновесието в света. Някои хора гладуваха, а други бяха толкова богати, че никога дори не виждаха повечето ястия, приготвени за тях.
Слугите поставиха до масата само един стол. Сири гледаше как носят блюдо след блюдо. Не можеха да знаят какво ще поиска Богът крал, затова явно му носеха от всичко. Отрупаха масата, след което се оттеглиха, щом Сузеброн им посочи към изхода.