— Вие идрианците — сопна се жрецът. — Живеете горе във високите си планини, мръсни и нецивилизовани, но си въобразявате, че сте по-добри от нас. Не ме съдете. Не ни съдете. Нищо не знаете.
— Знам, че подслушвате.
— Не само подслушваме — каза Трилидийс. — Първите няколко нощи имаше шпионин в самата спалня.
Този път тя не можа да прикрие изчервяването си. Косата й си остана почти черна, но ако Трилидийс наистина имаше достатъчно БиоХрома, за да различава леки промени, щеше да е доловил нотката червено.
— Добре съм запознат с отровните неща, които проповядват монасите ви — каза Трилидийс и извърна очи. — Омразата, която ви се вдъхва. Наистина ли си въобразявате, че ще оставим жена от Идрис със самия Бог крал сама и ненаблюдавана? Трябваше да сме сигурни, че не се каните да го убиете. Все още не сме убедени.
— Говорите забележително откровено.
— Просто казвам някои неща, които аз трябваше да установя от самото начало. — Спряха в сянката на огромния дворец. — Вие не сте важна тук. Не и спрямо нашия Бог крал. Той е всичко, а вие сте нищо. Точно като всички нас.
„Щом Сузеброн е толкова важен — помисли Сири, взряна в очите на Трилидийс, — защо тогава се каните да го убиете?“ Задържа погледа му. Жената, която беше допреди няколко месеца, щеше да е извърнала очи. Но когато се почувстваше слаба, тя си спомняше за Сузеброн. Трилидийс ръководеше заговора да подчини, контролира и накрая да убие собствения си Бог крал.
А Сири искаше да разбере защо.
— Престанах да правя любов с Бога крал преднамерено — каза тя и съхрани с усилие черното на косата си. — Знаех, че така ще привлека вниманието ви.
Всъщност просто беше спряла малките си представления всяка нощ. Реакцията на Трилидийс, за щастие, доказа, че жреците са повярвали на играта й, и тя благодари на късмета си. Може би все още не знаеха, че можеше да общува със Сузеброн. Внимаваше изключително да шепне нощем и дори беше започнала сама да пише някои неща, за да поддържа заблудата.
— Трябва да създадете наследник — каза Трилидийс.
— Или какво? Защо сте толкова нетърпелив, Трилидийс?
— Не е ваша работа. Достатъчно е да кажа, че имам задължения, които вие не можете да схванете. Поданик съм на боговете и изпълнявам тяхната воля, не вашата.
— Е, за последното ще трябва да поотстъпите малко, ако искате наследника си — каза Сири.
На Трилидийс явно не му харесваше как върви разговорът. Погледна косата й. А тя някак си успя да не издаде и най-малка колебливост. Очите му отново се върнаха на лицето й.
— Не можете да ме убиете, Трилидийс — каза тя. — Не и ако искате кралски наследник. Не можете да ме насилвате или принуждавате. Само Богът крал би могъл да прави това. А ние знаем как е той.
— Не разбирам какво намеквате — каза намръщено Трилидийс.
— О, я стига! Сериозно ли очаквате да спя с мъж и да не открия, че няма език? Че буквално е дете? Съмнявам се, че може дори да ходи до тоалетната без помощ от слугите.
Трилидийс почервеня от гняв.
„Наистина не е безразличен — отбеляза разсеяно Сири. — Или най-малкото обидата към неговия Бог крал обижда и него. По-предан е, отколкото очаквах.“
Тъй че вероятно не беше за пари. Не можеше да е сигурна, но подозираше, че не е от типа хора, които ще продадат религията си за пари. Каквато и да беше причината за ставащото в двореца, вероятно беше свързана с искрено убеждение.
Разкриването на това, което знаеше за Сузеброн, беше рискована игра. Допускаше, че Трилидийс бездруго се е досетил, тъй че беше по-добре да покаже, че смята Сузеброн за глупак с ум на дете. Издаваш късче информация, но също така подвеждаш с друга. Ако приемеха, че смята Сузеброн за глупак, нямаше да заподозрат заговор между нея и съпруга й.
Не беше сигурна дали постъпва правилно. Но трябваше да се учи, иначе Сузеброн щеше да умре. А единственият начин да се научи беше в действие. Не разполагаше с много, но имаше едно нещо, което жреците искаха: утробата си.
Като че ли можеше да я държи за откуп успешно, защото Трилидийс потисна гнева си и изобрази някакво подобие на спокойствие. Извърна се от нея и погледна към двореца.
— Знаете ли много за историята на това кралство? След като фамилията ви го е напуснала, разбира се.
Сири се намръщи, изненадана от въпроса. „Повече, отколкото вероятно си мислиш.“
— Не бих казала — отвърна на глас.
— Господарят Миротворец ни е оставил с предизвикателство — каза Трилидийс. — Той ни е дал съкровището, което нашият Бог крал владее сега, богатство от БиоХроматичен дъх, каквото никой никога не е виждал. Над петдесет хиляди Дъха. Казал ни е да ги пазим грижливо. — Обърна се отново към нея. — И ни е предупредил да не ги използваме.