— Е? — попита Лайтсонг.
— Какво „е“, ваша милост?
— Петициите.
Ларимар поклати глава.
— Днес не изслушвате петиции, ваша милост. Забравихте ли?
— Да. Имам теб, за да помниш такива неща вместо мен.
— Да — отвърна Ларимар, прелиствайки поредната страница. — Смятайте, че официално ви е напомнено, че нямате петиции за днес. Жреците ви ще са ангажирани с друго.
— Нима? И какво ще правят?
— Ще коленичат почтително в двора, ваша милост. Новата ни кралица пристига днес.
Лайтсонг замръзна. „Наистина трябва да обръщам повече внимание на политиката.“
— Днес ли?
— Да, ваша милост. Нашият господар, Богът крал, ще се жени.
— Толкова скоро?
— Веднага щом тя пристигне, ваша милост.
„Интересно — помисли Лайтсонг. — Сузеброн си взима жена.“ Богът крал беше единственият от Завърналите се, който можеше да се ожени. Завърнали се не можеха да създават деца — освен краля, разбира се, който никога не беше поемал дъх като жив човек. Лайтсонг винаги беше намирал тази отлика за странна.
— Ваша милост — каза Ларимар. — Ще ни трябва Безжизнена заповед, за да строим бойците си на полето извън града да посрещнем кралицата.
Лайтсонг повдигна вежда.
— Каним се да я атакуваме?
Ларимар го изгледа строго.
Лайтсонг се изкиска, после каза:
— Пресен плод. — Това бе Заповедна фраза, която щеше да позволи на други да командват Безжизнените на града. Не беше същинската Заповед, разбира се. Фразата, която бе дал на Ларимар, щеше да позволи на някого да контролира Безжизнените само в небойни ситуации и силата й щеше да свърши един ден след първата й употреба. Лайтсонг често мислеше, че засуканата система от Заповеди, с която се контролираха Безжизнените, е ненужно сложна. Но това, че беше един от четиримата богове, които държаха Безжизнени заповеди, все пак го правеше доста важен понякога.
Жреците си забърбориха тихо за подготовката. Лайтсонг зачака, все още замислен за Сузеброн и предстоящата женитба. Скръсти ръце и се подпря на рамката на вратата.
— Съсел?
— Да, ваша милост.
— Аз имах ли жена? Преди да умра, искам да кажа.
Ларимар се поколеба.
— Знаете, че не мога да говоря за живота ви преди Завръщането ви, Лайтсонг. Знанието за миналото ви не носи добро на никого.
Лайтсонг подпря глава на стената, загледан нагоре в белия таван.
— Аз… спомням си лице понякога — промълви тихо. — Красиво младо лице. Мисля, че може да е била тя.
Жреците се смълчаха.
— Съблазнителна кафява коса — продължи Лайтсонг. — Червени устни, едва на три нотки до седмата хармония, с дълбока красота. Кожа с тъмен загар.
Един жрец заситни напред с червения том и Ларимар започна да пише трескаво. Не подканяше Лайтсонг за повече сведения, просто редеше на хартията думите на бога.
Лайтсонг замълча, извърнал очи от мъжете и драскащите пера. „Какво значение има? — помисли си. — Онзи живот е свършил. Независимо от вярата ми в самата религия предимствата си ги бива.“
Тръгна бавно, по петите му ситнеха слуги и низши жреци, готови да се отзоват на всяка негова нужда. Даровете бяха приключили, сънищата — записани, а петициите — отменени. Лайтсонг можеше да се отдаде на личните си дейности.
Не се върна в главните си покои. Вместо това се запъти към платформата във вътрешния си двор и махна с ръка да му вдигнат павилион.
Щом новата кралица щеше да пристигне днес, искаше да я види добре.
4.
Каляската на Сири спря извън Т’Телир, столицата на Халандрен. Тя зяпна от прозореца и осъзна нещо много, много плашещо: народът й нямаше никаква представа какво е да си натрапчив. Цветята не бяха натрапчиви. Двайсет войници, пазещи една каляска, не бяха натрапчиви. Публичните изблици на чувства не бяха натрапчиви.
Но четирийсет хиляди войници, облечени в ярко синьо и златно, застанали в безупречни редове, с високо вдигнати копия със сини ленти, плющящи на вятъра… това беше натрапчиво. Двойната колона конници на огромни коне — и мъжете, и животните покрити със златист плат, който искреше на слънцето. Това беше натрапчиво. Огромният град, толкова необятен, че умът й изтръпна само като си го въобрази, с куполи, кули и боядисани стени, всички надпреварващи се да привлекат вниманието й. Това беше натрапчиво.
Беше си мислила, че е подготвена. Бяха минали през градове, докато пътуваха към Т’Телир. Видяла беше боядисаните къщи, ярките цветове и шарки. Отсядала беше в ханове с меки легла. Яла беше храни с подправки, които я бяха карали да киха.