Нещо, което той не можеше да каже за себе си.
Тя не му обърна внимание, когато влезе. Продължи да седи леко изгърбена — слушаше мъжа, който поднасяше жалбата си. Беше на средна възраст и стоеше неловко пред нея, подпрян на тояга.
— … децата ми гладуват — каза мъжът. — Не мога да купя храна. Мислех, ако кракът ми може да оздравее, да се върна на кейовете. — Наведе очи.
— Вярата ти е похвална — каза Олмадър. — Кажи ми, как пострада кракът ти?
— Риболовна злополука, ваша милост — отвърна мъжът. — Слязох от планинските земи преди няколко години, когато ранните слани попариха нивите ми. Намерих си работа на един от ветрогоните — корабите, които излизат през пролетните бури да ловят риба, докато другите остават в пристанището. При злополуката едно буре ми премаза крака. Никой няма да ме вземе на работа куц.
Олмадър кимна.
— Нямаше да дойда при вас — каза мъжът. — Но понеже жена ми е болна и дъщерята толкова реве от глад…
Олмадър протегна ръка и я отпусна на рамото му.
— Разбирам трудностите ти, но твоите проблеми не са толкова тежки, колкото може би си мислиш. Иди и говори с върховния ми жрец. Имам един човек на кейовете, който ми дължи вярност. Имаш две здрави ръце. Ще ти се даде работа, ще кърпиш мрежите.
Мъжът вдигна очи, блеснали от надежда.
— Ще те отпратим с достатъчно храна, за да изхраниш семейството си, докато научиш новия си занаят — каза Олмадър. — Иди си с благословията ми.
Мъжът се изправи, а после отново се смъкна на колене и заплака.
— Благодаря ти — шепнеше. — Благодаря ти.
Пристъпиха жреци и го отведоха. В залата настъпи тишина, а Олмадър вдигна очи и погледна Лайтсонг. Кимна настрани и един жрец излезе напред, понесъл вързопче кафява козина, стегнато здраво с въжета.
— Казаха ми, че това е твое — каза Олмадър.
— А, да. — Лайтсонг леко се изчерви. — Ужасно съжалявам. Измъкна ми се някак от ръцете.
— Със случайна Заповед да ме намери ли? — попита Олмадър. — А после да тича в кръг и да врещи?
— Ама това подейства ли? — удиви се Лайтсонг. — Интересно. Върховният ми жрец не мислеше, че мозъкът на катерицата ще може да схване толкова сложни Заповеди.
Олмадър го изгледа строго.
— О. Исках да кажа: „Уф. Разбрала ме е напълно погрешно. Глупава катерица.“ Моите най-дълбоки извинения, почитаема сестро.
Олмадър въздъхна, след което махна към една врата встрани. Лайтсонг тръгна натам и тя го последва с няколко слуги по петите й. Движеше се сковано като старица. „Въобразявам ли си, или наистина изглежда по-стара, отколкото преди?“ Това, разбира се, беше невъзможно. Завърналите се не остаряваха. Поне не тези, които бяха достигнали зрялост.
Щом се отдалечиха достатъчно от ушите и очите на молителите. Олмадър го сграбчи за ръката и почти викна:
— Какво правиш, в името на Цветовете?
Лайтсонг я изгледа учудено.
— Ами, ти не искаше да ме видиш и…
— Да не си решил да унищожиш и малкото авторитет, който ни е останал, идиот такъв? — попита Олмадър. — Хората в града вече говорят, че Завърналите се отслабват, че най-добрите от нас са умрели преди години.
— Може би са прави.
Олмадър се навъси.
— Ако твърде много от тях повярват в това, ще загубим достъпа си до Дъх. Помислил ли си за това? Помислил ли си какво може да струва на всички ни твоето неприличие и лекомислие?
— Това ли е причината за представлението? — попита той и кимна към вратата.
— Някога Завърналите се не просто са изслушвали жалбите, за да кажат „да“ или „не“ — каза Олмадър. — Отделяли са време да изслушат всеки, който дойде при тях, а след това са се стараели да помогнат по най-добрия начин.
— Голямо главоболие е било.
— Ние сме техните богове. Трябва ли малко повече главоболие да ни разколебае? — Изгледа го накриво. — О, разбира се. Откъде накъде ще искаш нещо толкова просто като болките на хората ни да ангажират свободното ти време! Защо ли изобщо говоря с теб? — Обърна се, за да го остави.
— Дойдох да ти дам Безжизнените си заповеди — каза Лайтсонг.
Олмадър застина.
— Блашуивър има власт над две групи Заповеди — каза той. — Което й дава власт над половината ни армии. Това ме безпокои. Искам да кажа, вярвам й, колкото вярвам на всеки друг от Завърналите се. Но ако се стигне до война, тя бързо ще стане втората най-властна личност в кралството. Само Богът крал би имал повече власт.
Олмадър го изгледа с неразгадаемо изражение.
— Мисля, че най-добрият начин да я възпрем е ако някой друг държи две групи Заповеди — каза Лайтсонг. — Това може би ще я озапти. Ще я сдържи да не направи нещо необмислено.
В стаята настъпи мълчание.
— Калмсиър ти вярваше — каза най-сетне Олмадър.