Изобщо не беше като себе си. Коя бе тогава? Имаше ли значение?
— Смееш ми се — каза тя. — Но аз просто правех най-доброто, което можех. Исках да помогна на народа си в предстоящата война. Да воювам срещу Халандрен.
— Халандрен не ти е враг.
— Враг ми е — каза тя рязко. — И се готви да тръгне срещу народа ми.
— Жреците имат сериозна причина за сегашните си действия.
— Според Дент всеки човек си мисли, че постъпва правилно.
— Дент е хитър. Той си е играл с теб, принцесо.
— Какво искаш да кажеш?
— Не ти ли е хрумвало изобщо? — попита Вашер. — Да нападате кервани с провизии? Да вдигате на бунт идрианските бедняци? Да им напомняте за Вахр и обещанията му за свобода, които бяха толкова пресни в умовете им? Да се показвате на главатари на банди и да ги карате да мислят, че Идрис действа да подкопае властта в Халандрен? Принцесо, казваш, че всеки си мисли, че е на добрата страна, че всеки, който ти се противопоставя, се заблуждава. — Погледна я в очите. — Никога ли не си помисляла, че може би ти си на погрешната страна?
Вивена замръзна.
— Дент не работеше за теб — каза Вашер. — Дори не се преструваше, че го прави. Някой в този град го е наел, за да предизвика война между Идрис и Халандрен, и през последните няколко месеца той те използва, за да стане точно това. Опитвам се да разбера защо. Кои хора искат това и защо една война би ги устроила?
Вивена се отпусна на стола, широко отворила очи. Не можеше да бъде. Вашер грешеше.
— Ти беше съвършената пионка — каза Вашер. — Напомняхте на хората в бордеите за истинското им наследство, давахте на Дент фигура, зад която да се стекат. Дворът на боговете е на косъм от това да тръгне срещу отечеството ти. Не защото мразят идрианците, а защото имат чувството, че идриански метежници вече ги нападат.
Вашер поклати глава.
— Не можех да повярвам, че не си съзнавала какво правиш. Предполагах, че съзнателно действаш с него да предизвикате войната. — Изгледа я с укор. — Подцених глупостта ти. Хайде, обличай се. Не знам дали имаме време да предотвратим това, което вече направихте, но смятам да опитам.
Чувстваше се странно в тези дрехи. Панталоните я стягаха в бедрата и се чувстваше разголена в тях. Странно беше да не чува шумоленето на поли около глезените си.
Тръгна до Вашер, без да се оплаква, навела глава. Косата й беше твърде къса дори за плитка. Не се опита да си я пусне по-дълга засега. Щеше да изцеди прекалено много сила от тялото й.
Минаваха през идрианското гето и Вивена усети, че й е трудно да се сдържи да не подскача при всеки звук и да не се озърта през рамо, за да види дали някой не я следи. Онова хлапе там не беше ли искало да открадне парите, които бе изпросила? Онези няколко улични бандити не бяха ли искали да я предадат на Дент? Онези сиви сенки не бяха ли Безжизнени, дошли да я нападнат и да я убият? Подминаха една скитница край пътя, млада жена на неопределима възраст, но с покрито със сажди лице и светли очи, които ги наблюдаваха. Вивена долови алчността в очите й. Жената се мъчеше да реши дали да се опита да открадне нещо от тях.
Мечът в ръката на Вашер явно бе достатъчен, за да задържи момичето настрана. Вивена се загледа след нея, щом тя побягна в някаква уличка; изпитваше странното усещане за връзка.
„Цветове — помисли си. — Дали всъщност не бях самата аз?“
Не. Та тя дори не беше способна като онова момиче. Беше се оказала толкова наивна, че я бяха похитили, без да го разбере, после бе започнала да действа за предизвикване на война, без да съзнава какво прави.
„Никога ли не си помисляла, че може би ти си на погрешната страна?“
Не знаеше какво да вярва. Дент я беше подвел толкова бързо, че сега се колебаеше дали да повярва на всичко, което твърдеше този Вашер. Но все пак можеше да види признаци, че поне част от твърденията му са верни.
Дент винаги я беше водил на срещи с неблагонадеждни елементи в града. Те не само бяха хората, които наемник като него беше по-вероятно да познава, но и по-склонни да предпочитат хаоса на войната. Нападението на продоволствието на Халандрен щеше не само да затрудни воденето на война, но щеше и да направи жреците по-склонни да нападнат, докато все още са силни. Загубите пък щяха да ги насъскат още повече.
Беше смразяващо логично — толкова логично, че беше трудно да го пренебрегне.
— Дент ме накара да мисля, че войната е неизбежна — промълви тя. — Баща ми мисли, че е неизбежна. Всички твърдят, че ще има война.
— Грешат — каза Вашер. — Войната между Идрис и Халандрен е надвиснала от десетилетия, но никога не е била неизбежна. За да има война, е необходимо Завърналите се да бъдат убедени — а те обикновено са твърде съсредоточени върху себе си, за да искат нещо толкова разрушително като война. Само едно мащабно усилие — първо за да убеди жреците, които след това да започнат да убеждават боговете, докато те не им повярват — би било успешно.