Вивена гледаше напред по мръсната улица.
— Аз наистина съм безполезна, нали?
Вашер я изгледа.
— Първо, баща ми прати сестра ми да се омъжи за Бога крал вместо мен. Дойдох, но дори не знаех какво правя — Дент ме хвана още първия ден, когато пристигнах. Когато най-после му избягах, не можах да изкарам и месец на улицата, без да ме ограбят, пребият и заловят. А сега ти твърдиш, че лекомислено съм докарала народа си на ръба на войната.
— Не си приписвай твърде много. Дент е действал за предизвикването на тази война от дълго време. Според това, което чух, е подкупил дори идрианския посланик. Да не забравяме и някои елементи в управлението на Халандрен — тези, които са наели Дент преди всичко, — които искат този конфликт.
Всичко беше толкова объркващо. Това, което твърдеше Вашер, беше логично, но и твърденията на Дент също. Трябваше да разбере повече.
— Имаш ли някакви предположения кои може да са те? Тези, които са наели Дент?
Вашер поклати глава.
— Един от боговете според мен — или може би клика от няколко богове. Може би група жреци, които действат сами.
— Защо?
— Откъде да знам? — отвърна Вашер. — Не мога дори да разбера кой стои зад това.
— Не — каза Вивена. — Не това. Имам предвид защо ти се намесваш? Защо те интересува?
— Защото — отвърна сухо Вашер.
— Защото какво?
Той въздъхна.
— Виж, принцесо. Аз не съм като Дент. Нямам неговата дарба с думите и преди всичко не обичам много хората. Не очаквай от мен да си бъбрим. Разбрано?
Вивена затвори уста изненадана. „Ако се опитва да ме манипулира, прави го много странно.“
Крайната им цел се оказа занемарена сграда в ъгъла на занемарена пресечка. Докато се приближаваха, Вивена се зачуди как точно са възникнали бедняшки квартали като този. Дали хората нарочно ги бяха построили схлупени и паянтови? Дали тези улици, като други, които беше виждала, не са били някога част от по-добър район, изоставен и порутен?
Вашер я хвана за ръката, дръпна я към вратата и почука с дръжката на меча си. След секунда вратата се открехна със скърцане и две нервни очи надникнаха навън.
— Разкарай ми се от пътя — каза сприхаво Вашер, блъсна вратата и дръпна Вивена вътре. Младият мъж, който им бе отворил, залитна назад, притисна се до стената на коридора и ги пропусна да минат. После затвори вратата зад тях.
Сигурно би трябвало да е уплашена или поне ядосана от посрещането. Но след всичко, което бе преживяла, не й се стори кой знае какво. Вашер я пусна и заслиза по някакво стълбище. Вивена го последва предпазливо — тъмните стъпала й напомниха за мазето в скривалището на Дент. Потръпна. За щастие в дъното приликите между мазетата свършиха. Това имаше дървен под и стени. В средата на помещението имаше застлана черга и на нея седяха няколко мъже. Двама от тях се надигнаха, щом видяха Вашер.
— Вашер! — каза единият. — Добре дошъл. Искаш ли нещо за пиене?
— Не.
Мъжете се спогледаха неловко, щом Вашер захвърли небрежно меча си настрани. Оръжието издрънча и се хлъзна по дървото. След това той се пресегна и дръпна Вивена напред.
— Косата — каза й.
Тя се поколеба. Използваше я също като Дент. Но за да не го ядоса, се подчини и промени цвета на косата си. Мъжете гледаха с благоговение, повечето наведоха глави в поклон.
— Принцесата — промълви един.
— Кажи им, че не искаш да тръгват на война — подкани я Вашер.
— Не искам — каза тя искрено. — Никога не съм искала сънародниците ми да се бият срещу Халандрен. Биха загубили почти със сигурност.
Мъжете се обърнаха към Вашер.
— Но тя действаше с господарите на гетото. Защо си е променила решението?
Вашер я погледна.
— Е?
Защо си бе променила решението? Наистина ли го беше променила? Всичко беше станало твърде бързо.
— Аз… — промълви тя. — Съжалявам. Не… осъзнах. Никога не съм искала война. Мислех, че е неизбежна, и затова се опитах да помогна за подготовката й. Може би бях заблудена.
Вашер кимна и я избута настрани. Остави я и седна с мъжете на чергата. Вивена се обгърна с ръце и неволно заопипва туниката и палтото, с които още не беше свикнала.
„Тези мъже са идрианци — разбра тя, заслушана в говора им. — И ме видяха, принцесата им, облечена в мъжки дрехи. Как е възможно все още да се интересувам от такива неща въпреки всичко, което се случва?“