„Не и при боговете — написа той. — Майка ми ми го обясни. Някои хора стават много мускулести, ако се упражняват много, и дебели, ако ядат много. Това обаче не става със Завърналите се. Ние винаги изглеждаме еднакво.“
Сири не можа да възрази. Какво знаеше всъщност за Завърналите се?
„Храната в Идрис като тази ли е?“, написа Сузеброн.
Сири се усмихна. Винаги беше толкова любопитен за родната й земя. Можеше да долови копнеж в него, желанието да се освободи от двореца и да погледне навън. И все пак не искаше да бъде непокорен дори когато правилата бяха сурови.
— Наистина трябва да се потрудя да те покваря още малко — подхвърли тя.
Той помисли и написа: „Какво общо има това с храната?“
— Нищо — отвърна тя. — Но все пак е вярно. Прекалено добър човек си, Сузеброн.
„Сарказъм ли? — написа той. — Определено се надявам да е.“
— Само наполовина — отвърна тя, излегната по корем.
„Половин сарказъм? — написа той. — Това нещо ново ли е?“
— Не — отвърна тя с въздишка. — Понякога има истина дори в сарказма. Не искам сериозно да те покваря, но наистина мисля, че си прекалено послушен. Трябва да си малко по-неотстъпчив. Импулсивен и независим.
„Трудно е да си импулсивен, когато си затворен в дворец и заобиколен от стотици слуги“, написа той.
— Прав си.
„Само че си мислех за нещата, които ми каза. Моля те, не ми се сърди.“
Тя се надигна, забелязала смущението на лицето му.
— Добре. Какво си направил?
„Говорих с жреците ми — написа той. — С художественото писмо.“
За миг я заля паника.
— Казал си им за нас?
„Не, не — бързо написа той. — Казах им, че съм притеснен от това, че ще имам дете. Попитах защо баща ми е умрял точно след като е имал дете.“
Сири се намръщи. Отчасти съжаляваше, че не я беше оставил тя да се заеме с тези преговори. Но си замълча. Не искаше да го държи притиснат, както правеха жреците му. Беше застрашен неговият живот — и значи той имаше право да работи над проблема.
— Добре — каза тя.
„Не си ли ядосана?“
Тя сви рамене.
— Преди малко ти казах да си по-импулсивен, нали? Те какво казаха?
Той изтри дъската и написа:
„Казаха ми да не се тревожа. Казаха, че всичко ще е наред. Тъй че ги попитах пак и те пак ми дадоха уклончив отговор.“
Сири кимна замислено.
„Неприятно ми е да пиша това, но започвам да мисля, че си права. Забелязах, че охраната ми и Пробуждащите стоят много близо около мен напоследък. Вчера дори пропуснахме да отидем на Дворцовото събрание.“
— Това е лош знак — съгласи се тя. — И аз не извадих голям късмет. Поръчах да доведат още трима разказвачи на истории, но никой от тях нямаше по-добра информация от тази, която ми даде Хойд.
„Още ли мислиш, че е свързано с Дъха в мен?“
Тя кимна.
— Да. Помниш ли какво казах за разговора ми с Трилидийс? Той говореше с почитание за този твой Дъх. За него това е нещо, което трябва да се предава от поколение на поколение, като фамилна ценност.
„В една от приказките в книгата ми — написа той — има един вълшебен меч. Едно момче го получава от дядо си и се оказва, че мечът е бил ценна наследствена вещ — символът на кралството.“
— Какво искаш да кажеш?
„Може би цялата монархия на Халандрен не е нищо повече от начин да се пази Дъхът. Единственият начин Дъхът да се предава от човек на човек и от поколение на поколение е като се използват хора за приемници. Затова са създали династия на Богове крале, които да съхраняват съкровището и да го предават от баща на син.“
Сири кимна замислено.
— Това би означавало, че Богът крал е повече съсъд от мен. Ножница за магическо оръжие.
„Точно така — написа бързо Сузеброн. — Трябвало е да създадат кралете заради многото Дъх в това съкровище. И е трябвало да го дават на Завърнал се — иначе техният крал и боговете им са можели да си съперничат за властта.“
— Може би. Изглежда ужасно удобно, че на Бога крал винаги се ражда мъртвороден син, който да стане Завърнал се…
Замълча. Сузеброн също го разбра.
„Освен ако следващият Бог крал всъщност не е синът на сегашния“, написа той с леко трепереща ръка.
— Аустре! — възкликна Сири. — Боже на Цветовете! Това е! Някъде в кралството се е родило бебе и се е Завърнало. Точно затова е толкова спешно да забременея! Те вече имат следващия Бог крал и сега трябва просто да поддържат фарса. Омъжват ме за теб, надяват се за дете колкото може по-скоро, след това сменят бебето със Завърналото се.
„А след това ме убиват и по някакъв начин взимат Дъха ми — написа той. — И го дават на това дете, което може да стане следващия Бог крал.“
— Почакай. Бебета завръщат ли се изобщо? — попита тя.