„Да“, написа той.
— Но как се Завръща бебе по начин, който да е героичен, благороден или нещо подобно?
Сузеброн се поколеба и Сири разбра, че няма отговор. Завърнало се бебе. Сънародниците й не вярваха, че човек бива избран да се Завърне заради някаква добродетел, която олицетворява. Това беше вяра на Халандрен. За нея представляваше пукнатина в теологията им, но тя не искаше да предизвиква повече Сузеброн. Той и без това се притесняваше, че не вярва в божествеността му.
— Всъщност това не е толкова важно. По-важен е същинският въпрос. Ако Боговете крале са просто съсъди, които да съхраняват Дъха, тогава защо да си правят труда да ги сменят? Защо просто не оставят един човек, който да съхранява Дъха?
„Не знам — написа Сузеброн. — Може би се притесняват да държат само един Бог крал техен пленник за много дълго. Децата се управляват по-лесно, нали?“
— Ако е така, ще искат да ги сменят по-често — възрази Сири. — Някои Богове крале са царували столетия. Разбира се, би могло да е свързано с това колко непокорен смятат, че е кралят.
„Аз правя всичко, което се очаква от мен! Нали тъкмо ти преди малко недоволстваше, че съм твърде покорен.“
— В сравнение с мен, да — отвърна тя. — Но може би от тяхна гледна точка си непокорен. Все пак си скрил книгата, която ти е дала майка ти, а след това се научи да пишеш. Може би те познават достатъчно добре, за да разбират, че няма да си кротък задълго. И след като имат възможност да те сменят, смятат да я използват.
„Може би“, написа той.
Сири отново премисли заключенията им. Не беше трудно да се види, че са само предположения. И все пак всички твърдяха, че другите Завърнали се не могат да имат деца. Защо Богът крал трябваше да е по-различен? Може би това просто беше начин да се замъгли фактът, че въвеждат ново лице в ролята на Бог крал, щом намерят такова.
Но това все още не отговаряше на най-важния въпрос: какво щяха да направят със Сузеброн, за да вземат Дъха от него?
Сузеброн се отпусна назад и се загледа в тъмния таван. Сири забеляза тъгата в очите му.
— Какво?
Той само поклати глава.
— Моля те? Какво има?
Той поседя още малко така, а след това наведе очи и започна да пише. „Ако това, което казваш, е вярно, тогава жената, която ме отгледа, не е била майка ми. Би трябвало да съм роден от някоя случайна жена, някъде в провинцията. И жреците са ме взели, след като съм се Завърнал, и са ме отгледали в двореца като «сина» на Бога крал, когото току-що са убили.“
Сърцето й се сви, щом разбра колко е наранен. Заобиколи проснатото на пода одеяло, седна до него, прегърна го и отпусна глава на рамото му.
„Тя е единствената личност, която ми е показала истинска доброта през живота ми — написа той. — Жреците ме почитат и се грижат за мен… или поне така мислех. Само че никога не са ме обичали истински. Само майка ми ме обичаше. А вече дори не съм сигурен дали знам коя е тя.“
— Щом те е отгледала, тя е майка ти — каза Сири. — Няма значение коя те е родила.
Той не отвърна.
— Може да е била истинската ти майка. Щом са щели да те вземат в двореца тайно, може да са взели и майка ти. Кой би се грижил по-добре за теб?
Той кимна, а след това написа на дъската — другата му ръка беше около кръста й: „Може би си права. Макар че сега ми се струва подозрително, че тя умря така. Беше една от малкото, които са можели да ми кажат истината.“
Това като че ли го натъжи още повече и Сири го придърпа към себе си и отпусна глава на гърдите му.
„Моля те — написа той. — Разкажи ми за твоето семейство.“
— Баща ми вечно беше разочарован от мен — започна Сири. — Но ме обичаше. Все още ме обича. Просто искаше от мен да правя това, което той смяташе за добре. И… колкото повече живея в Халандрен, толкова повече съжалявам, че не го слушах, поне малко… Имам по-голям брат, Риджер. Той е наследникът и много ме глезеше, поне докато не порасна достатъчно, за да приеме задълженията си. Той е малко като теб. Много добросърдечен, винаги се мъчи да прави каквото е правилно. Не яде толкова много сладкиши обаче.
Сузеброн леко се усмихна и стисна рамото й.
— Между нас е Фафен. Всъщност нея почти не я познавам. Отиде в манастира, когато бях още съвсем малка — и аз се радвах. В Идрис се смята за дълг да се осигури поне едно дете за манастирите. Монасите и монахините се грижат за изхранването на нуждаещите се и за всички неща, които трябва да се правят из града. Почистване, миене, боядисване. Всичко, с което да са в служба на хората.
Той написа: „Малко като крал. Живее да служи на другите.“
— Да — каза Сири. — Само че не ги затварят и могат да спрат да го правят, ако поискат. Тъй или иначе, радвам се, че беше Фафен, а не аз. Щях да полудея, ако живеех като монахиня. Те трябва да са благочестиви, крепки и скромни.