— Тоест приказките, че Завърналите се имат нужда от Дъх, за да живеят, са лъжа? — попита невярващо Сири.
„Не са — написа той бързо. — Наистина се нуждаем от Дъх. Но забравяш, че владея богатство от Дъх, предавано от поколения. Ако се наложи да се преместя, мога да оцелея с допълнителния Дъх, който имам. Тялото ми просто ще се подхранва от допълнителните Дихания, като поглъща по едно на седмица.“
Сири се замисли. Това сякаш подсказваше за Дъха нещо, което тя все още не можеше да схване. Просто нямаше нужния опит, за да го проумее.
— Добре — каза тя. — Значи все пак бихме могли да се скрием, ако се наложи.
„Казах, че това не е аргумент в полза на бягството — написа Сузеброн. — Съкровището ми от Дихания би могло да ме опази жив, но също така би ме превърнало в много ценна жертва. Всеки ще иска тези Дихания — дори да не съм Богът крал. Ще съм в голяма опасност.“
Беше самата истина. Сири кимна.
— Добре. Ако наистина ще разгласяваме какво вършат жреците, мисля да направим хода си скоро. Ако покажа признаци на бременност, сигурна съм, че жреците много бързо ще ме изолират.
Сузеброн кимна и написа: „След два дни ще има общо събрание на двора. Чух жреците да говорят, че срещата ще е важна — рядкост е всички богове да се съберат да гласуват. Тази среща ще реши дали тръгваме на война с Идрис, или не.“
— Мога да отида при Лайтсонг — каза Сири. — И да го помоля за помощ. Ако отидем с него при още някои богове, може би те — пред тълпите хора — ще настоят да научат дали лъжа, или не.
„А аз ще отворя устата си и ще покажа, че нямам език — написа той. — Да видим тогава какво ще направят жреците. Ще са принудени да се преклонят пред волята на собствения си пантеон.“
— Добре — каза Сири. — Да опитаме.
49.
Вашер отново я завари да се упражнява.
Надвисна отвън над прозореца, спуснал се от покрива с помощта на Пробудено въже, което го беше прихванало около кръста. Вътре Вивена Пробуждаше парче плат, без да го забелязва. Заповядваше на плата да се придвижи през стаята, да се увие около една чаша и да я донесе, без да я разлее.
„Учи се бързо“, помисли той. Самите Заповеди бяха прости за изричане, но влагането на подходящия умствен импулс беше трудно. Беше все едно да се учиш да владееш второ тяло. Вивена беше бърза. Вярно, имаше много Дъх. Това я улесняваше, но истинското Инстинктивно пробуждане — способността да Пробуждаш предмети без обучение или упражняване — беше дарба, получавана само след Шестото извисяване. Което беше дори една стъпка над притежаваното от Завърналите се с техния единствен божествен Дъх. Вивена беше стигнала до тази стъпка. Учеше се по-бързо, отколкото можеше да се очаква, макар той да разбираше колко е разочарована от честите грешки.
Тя сбърка отново. Платът се задвижи, но вместо да се увие около чашата, се топна в нея, разклати я, обърна я и водата се разля. Вивена изруга, изправи чашата и я наля отново. Така и не забеляза увисналия отвън Вашер. Но пък и нямаше как — сега той беше Бездушен, понеже бе вложил излишния Дъх в ризата си.
„Харесвам я — каза в ума му Нощна кръв. — Радвам се, че не я убихме.“
Вашер не отвърна.
„Много е хубава, нали?“, попита Нощна кръв.
„Няма как да знаеш.“
„Има — настоя Нощна кръв. — Щом казвам, значи има.“
Вашер поклати глава. Хубава или не, тази млада жена не биваше да идва в Халандрен. Беше дала на Дент съвършен инструмент. „Разбира се, на Дент вероятно не му трябваше такъв инструмент“, призна той с горчивина. Халандрен и Идрис бяха на ръба на сблъсъка. Вашер беше стоял настрана твърде дълго. Знаеше го. Знаеше също, че нямаше как да се е върнал по-рано.
Вивена най-сетне успя да накара плата да й донесе чашата. Отпи от нея с доволно изражение, което Вашер едва успя да види отстрани. Той заповяда на въжето да го спусне на земята, след това му нареди да се вдигне и след като се уви около ръката му, върна Дъха си и изкачи външните стъпала към стаята.
Щом влезе, Вивена се обърна. Остави чашата и припряно напъха ивицата плат в джоба си. „Какво толкова, ако ме види, че се упражнявам? — помисли и се изчерви. — Нямам какво да крия.“ Но упражняването пред него беше смущаващо. Беше толкова строг и непримирим към грешките. Тя не искаше да гледа провалите й.
— Къщата и тайната квартира са празни. Дент е твърде умен, за да се остави да го хванат толкова лесно.
Вивена изскърца със зъби от безсилие. Като другите стаи, в които отсядаха, и тази беше изключително скромна. Единствените вещи, с които разполагаха, бяха две одеяла и дрехи за преобличане, които Вашер носеше в голямата си торба.
Дент живееше в много по-големи удобства. Можеше да си го позволи — сега разполагаше с всички пари на Лемекс. „Хитро — помисли тя. — Даде ми парите и ми внуши, че аз командвам. През цялото време е знаел, че златото си остава в ръцете му, както и аз.“