Но й беше омръзнало нещата да й се случват. Тъкмо тя бе изтъкнала, че може би има връзка между жреца и плана на Дент. Искаше да види как ще свърши това. Искаше да прави нещо.
Лесно беше да мисли в осветената стая. Една статуя на Д’Денир, надвиснала вляво от съборетината, още повече изпъваше нервите й. Имаше такива статуи и в бордеите на Планинските земи, макар че повечето бяха с обезобразени лица или счупени.
Не можеше да почувства нищо с жизнения си усет. Чувстваше се почти като сляпа. Липсата на Дъха върна спомени за нощи, в които бе спала в калта на една студена задна уличка. За бой, нанасян й от улични хлапета, два пъти по-малки от нея, но два пъти по-опитни. За глад. Ужасен, изтощителен глад.
Чу стъпки и нечия сянка надвисна над нея. Тя едва не извика от изненада, но спря, щом позна Нощна кръв в ръката на мъжа.
— Двама пазачи — каза тихо Вашер. — И двамата усмирени.
— Ще могат ли да отговорят на въпросите ни?
Той поклати глава.
— Хлапета. Трябва ни някой по-важен. Ще се наложи да влезем. Или да седим и да наблюдаваме няколко дни, докато решим кой е главният, а след това да го спипаме, когато е сам.
— Ще отнеме много време — прошепна Вивена.
— Съгласен съм. Не мога да използвам меча обаче. Когато Нощна кръв приключи, не остава никой, когото да разпиташ.
Вивена потръпна.
— Хайде — прошепна Вашер.
Тя го последва към предната врата, стараеше се да стъпва тихо. Заобиколиха отстрани и тя видя двамата „приспани“ пазачи, хвърлени в една канавка. Зад постройката Вашер клекна, заопипва земята, изруга тихо и извади нещо от джоба си. Шепа слама.
За секунди направи три човечета от слама и малко конец, а след това с Дъх от наметалото си ги оживи. И даде на всяко една и съща заповед:
— Намери тунели.
Вивена го гледаше с възхищение. „Това е по-отвлечена Заповед, отколкото каза, че е възможно“, помисли си, щом човечетата припнаха по земята. Самият Вашер отново се залови с търсенето. „Явно опитът — и способността да се използват умствени образи — е най-важната страна на Пробуждането.
Правил го е от много време, а начинът, по който говореше — като учен, — показва, че е изучавал Пробуждането много сериозно.“
Едно от сламените човечета заподскача на място. Другите две изтичаха до него и също заподскачаха. Вашер отиде при тях, клекна, разрови пръстта и се видя капак. Той го надигна, бръкна под него и извади няколко звънчета, явно нагласени да звънят, ако капакът се отвори докрай.
— Няма скривалище без изход за бягство — каза Вашер. — Обикновено са два. Почти винаги тунели.
Вивена видя как върна Дъха си от сламените човечета и им благодари тихо и поотделно. Намръщи се на странните думи. Та те бяха просто купчинки слама. Защо им благодареше?
Той върна Дъха в наметалото си със защитна Заповед, след което се вмъкна в дупката. Вивена го последва.
Тръгнаха в тесния тунел и скоро Вивена видя напред светлина. След миг чу и гласове. Мъжки говор и смях.
Тунелът извеждаше в изкопана под земята стая. В средата гореше огън и димът се извиваше нагоре през дупка в тавана. Горното помещение — самата сграда — навярно беше само фасада, защото стаята тук долу изглеждаше доста оживена. Имаше одеяла, котли и тигани. Всичко беше мръсно като мъжете, които седяха около огъня и се смееха.
Вашер посочи настрани. Имаше друг тунел, на няколко стъпки от този, в който се криеха. Сърцето й подскочи от изненада, щом Вашер се промъкна в стаята и продължи към втория тунел. Тя хвърли поглед към мъжете. Или бяха много пияни, или бяха заслепени от светлината на огъня. Като че ли не ги забелязваха.
Тя си пое дъх и последва Вашер в сенките на голямата стая и във втория тунел.
Беше по-скоро ниша, отколкото тунел. А в дъното на нишата имаше клетка, висока някъде до кръста на Вивена. А в клетката имаше дете.
Вивена ахна тихо, промуши се покрай Вашер и коленичи до клетката. „Ценното нещо в каретата — направи тя връзката. — Не е било златото. Била е дъщерята на жреца. Идеалният обект на размяна, ако искаш да изнудиш някого да промени позицията си в двора.“
Момичето в клетката се дръпна уплашено назад, подсмръкна и потрепери. Вонеше и беше мръсно, та чак черно — навсякъде, освен под очите, където лицето му бе измито от сълзите.
Вивена погледна Вашер. Очите му бяха в сянка, както беше с гръб към огъня, но видя, че е стиснал зъби. Видя как се напрегнаха мускулите му. Той извърна глава настрани и червените пламъци на огъня огряха половината му лице.
В блесналото му око Вивена видя гняв.