— Дете. Сега ще ти кажа няколко думи. Искам да ги повториш. Да ги повториш и да мислиш.
Момиченцето го погледна вяло и кимна.
Той се обърна към Вивена.
— Отдръпни се.
Тя понечи да възрази, но се отказа и се отдръпна. Не чуваше какво казва Вашер, но можеше да го вижда.
След отварянето на клетката си беше върнала Дъха от нишката. И с подсилените й сетива й се стори, че видя нещо. БиоХроматичната аура на момиченцето — обикновената, която имаха всички хора — съвсем леко примигна.
Беше много смътно. Но все пак, с Първото извисяване, Вивена бе готова да се закълне, че го видя.
„Но Дент ми каза, че било всичко или нищо — помисли тя.
— Трябва да отдадеш целия Дъх, който държиш. Не можеш да отдадеш само част от Дъха.“
Дент, както се бе доказало и по други поводи, беше и лъжец.
Вашер стана и вдигна момиченцето. Вивена се върна при тях и се изненада, като чу гласа на детето.
— Къде е тати? — попита то.
Вашер не отговори.
— Мръсна съм — каза момиченцето и се огледа. — Мама казва, че не е хубаво да съм мръсна. Роклята ми също е мръсна.
Вашер закрачи. Вивена побърза да го настигне.
— Вкъщи ли отиваме? — попита детето. — Къде бяхме? Късно е и не бива да съм навън. Коя е тази жена?
„Тя не помни — осъзна Вивена. — Не помни къде е била… вероятно не помни нищо от преживяното.“
Вашер крачеше, вперил поглед напред, с четинестата си брада, с детето в едната си ръка и Нощна кръв в другата.
Стигнаха до портите на някакво имение и той ги отвори с ритник. Влезе в двора и Вивена го последва.
Две кучета залаяха, завиха и заръмжаха и Вивена се присви уплашено. Но щом видяха Вашер, кучетата млъкнаха и тръгнаха с него, едното дори заподскача и се опита да му оближе ръцете.
„Какво, в името на Цветовете, става тук?“
Някакви хора излязоха от къщата, държаха фенери. Един видя Вашер, каза нещо на другите, изчезна вътре и след малко се върна с някакъв мъж — мъж с бяла нощница, пазен от двама войници. Войниците пристъпиха напред, за да спрат Вашер, но мъжът с нощницата се втурна между тях, извика, заплака и взе детето от ръцете му.
— Благодаря ви — зашепна мъжът. — Благодаря ви.
Вивена стоеше малко по-назад. Кучетата продължаваха да облизват ръцете на Вашер, но явно отбягваха Нощна кръв.
Мъжът притисна детето до гърдите си, после го даде на една току-що дошла жена — майката на момичето, предположи Вивена. Жената извика от радост, щом взе детето в прегръдката си.
— Защо ни я върнахте? — попита мъжът и погледна Вашер.
— Тези, които ви я отнеха, са наказани — каза тихо и глухо Вашер. — Само това трябва да е важно за вас сега.
Мъжът присви очи и попита:
— Познавам ли те?
— Срещали сме се — отвърна Вашер. — Помолих ви да пледирате против войната.
— Точно така! — възкликна мъжът. — Не беше нужно да ме убеждавате. Но когато отвлякоха Мисел… трябваше да мълча и да сменя позицията си, иначе ме заплашваха, че ще я убият.
Вашер се обърна и подхвърли през рамо:
— Пазете детето си. И се погрижете кралството да не използва Безжизнените за убийства.
Мъжът кимна и възкликна:
— Да, да. Разбира се. Благодаря. Безкрайно благодаря.
Вашер тръгна към портата. Вивена забърза след него, като поглеждаше кучетата. После попита:
— Как ги накара да спрат да лаят?
Вашер не отговори.
Тя погледна назад към къщата.
— Ти изкупи вината си — каза той, щом излязоха през тъмната порта.
— Какво?
— Отвличането на това момиче е нещо, което Дент щеше да направи дори да не беше дошла в Т’Телир — каза Вашер. — Изобщо нямаше да я намеря. Дент действаше с твърде много различни групи крадци и мислех, че онзи обир е бил просто за да се разстрои снабдяването. Като всички останали, не обърнах внимание на впряга.
Спря и се обърна към Вивена.
— Ти спаси живота на това момиче.
— По случайност — отвърна тя. Не можеше да види косата си в тъмното, но усети как почервеня.
— Все едно.
Тя се усмихна. Незнайно защо похвалата й подейства много по-силно, отколкото би трябвало.
— Благодаря.
— Съжалявам, че си изтървах нервите — каза той. — В онази бърлога. Един воин трябва да е спокоен. Когато се дуелираш или се биеш, не можеш да позволиш на гнева си да те завладее. Точно затова никога не съм бил добър дуелист.
— Справи се добре — каза тя. — А Дент загуби още една пионка. — Продължиха по тъмната улица. — Но това богато имение… Не повишава мнението ми за жреците на Халандрен.
Вашер поклати глава.
— Бащата на Нанрова беше един от най-богатите търговци в града. Синът се посвети на служба на боговете от благодарност за благосклонността им. Не му се плаща нищо за службата му.