Жрецът обърна коня си и го подкара към голямата каменна рампа, водеща към зданието. Каляската потегли и Сири пое към съдбата си.
5.
„Това ще усложни нещата“, помисли Вашер, застанал в сенките горе на стената, обкръжаваща Двора на боговете.
„Какво не е наред? — попита Нощна кръв. — Добре, бунтовниците все пак пратиха принцеса. Но това не променя плановете ти.“
Вашер гледаше търпеливо как каляската на новата кралица се изкачи по рампата и потъна в зейналата паст на двореца.
„Какво?“ — настоя Нощна кръв. Дори след всички тези години в много отношения мечът реагираше като дете.
„Ще я използват — помисли Вашер. — Съмнявам се, че ще се справим, без да се разправяме и с нея.“ Не беше вярвал, че идрианците наистина ще пратят кралска кръв на Т’Телир. Бяха отстъпили фигура с ужасно висока цена.
Обърна гръб на двора, уви обутото си в сандал стъпало около едно от знамената, спускащи се надолу по външната страна на стената, и освободи Дъха си.
— Спусни ме — Заповяда.
Големият гоблен — изтъкан с вълнени нишки — всмука стотици Дихания от него. Нямаше формата на човек и беше с внушителна големина, но Вашер имаше достатъчно Дъх, за да го вложи в такова екстравагантно Пробуждане.
Гобленът се изви като живо същество и оформи ръка, която обгърна Вашер. Както винаги, Пробуждането се опитваше да имитира човешка форма — щом погледна отблизо извивките и гънките по тъканта, Вашер видя очертанията на мускули и дори на жили. Нямаше нужда от тях. Дъхът оживяваше тъканта и никакви мускули не й бяха необходими, за да се задвижи.
Гобленът внимателно го понесе надолу, защипал го за едното рамо, и постави стъпалата му на улицата.
— Твоят Дъх в моя — заповяда Вашер и голямото знаме-гоблен мигновено загуби одухотворената си форма, животът изчезна от него и то отново запърха на вятъра.
Няколко души се спряха на улицата, но бяха по-скоро заинтригувани, отколкото изумени. Това беше Т’Телир, домът на самите богове. Хора с над хиляда Дъха бяха рядкост, но не и нещо нечувано. Хората позяпаха — както селяни в други кралства можеха да спрат, за да погледат преминаващата каляска на някой лорд, — а после си тръгнаха по ежедневните работи.
Вниманието бе неизбежно. Макар Вашер все още да беше облечен в официалното си облекло — опърпани панталони, протрито наметало въпреки горещината, въже, увито няколко пъти около кръста му вместо колан, — вече караше цветовете да заблестят, щом се озовеше наблизо. Промяната щеше да е забележима за нормални хора и очебийна за достигнали Първото извисяване.
Времето, когато можеше да се крие и спотайва, беше свършило. Трябваше да свиква с това, че отново го забелязват. Това бе една от причините да се радва, че е в Т’Телир. Градът бе достатъчно голям и пълен с достатъчно странности — от Безжизнени войници до Пробудени предмети, изпълняващи ежедневни функции, — тъй че навярно нямаше да изпъква твърде много.
Разбира се, Нощна кръв не влизаше в тези сметки. Вашер тръгна през тълпите, понесъл в една ръка свръхтежкия меч — прибраният в ножницата връх почти се влачеше по земята зад него. Някои хора мигновено се дръпваха настрана от меча. Други го гледаха и очите им се задържаха на него твърде дълго. Може би беше време отново да напъха Нощна кръв в торбата.
„О, не — каза Нощна кръв. — Дори не си помисляй за това. Твърде дълго стоях затворен там.“
„Какво значение има за теб?“, помисли Вашер.
„Имам нужда от свеж въздух — отвърна Нощна кръв. — И слънчева светлина.“
„Ти си меч — помисли Вашер. — Не си палма.“
Нощна кръв се смълча. Беше достатъчно умен, за да разбира, че не е личност, но не обичаше да му го натрапват. Това обикновено помрачаваше настроението му. Което пък напълно устройваше Вашер.
Отправи се към един ресторант на няколко улици от Двора на боговете. Ето едно от нещата, които му бяха липсвали от Т’Телир: ресторантите. В повечето градове имаше малко възможности да се нахрани човек. Ако решиш да се задържиш за повече, наемаш местна жена, която да ти дава храна на масата си. Ако останеш за малко, ядеш каквото ти даде ханджията.
В Т’Телир обаче населението беше достатъчно голямо — и достатъчно богато, — за да поддържа хора, посветили се на предлагането на храна. Ресторантите все още не бяха плъзнали в останалата част на света, но в Т’Телир бяха нещо обичайно. Вашер вече си беше запазил сепаре и сервитьорът му кимна към кътчето. Той се настани и остави Нощна кръв до стената.
Мечът беше откраднат минута след като го остави.
Вашер пренебрегна кражбата, умислен, докато сервитьорът му поднасяше топла чаша цитрусов чай. Той отпи от подсладената течност, смукна от резенчето плод и се зачуди защо изобщо народ, който живее в тропическа низина, предпочита горещи чайове. След няколко минути жизненият му усет го предупреди, че го наблюдават. Малко след това същият усет му даде знак, че някой се приближава. Вашер издърпа камата си от колана с лявата си ръка и отпи пак.